|
Ако някой е имал съмнения относно способностите на Първанов, нека прочете какво мислят за него другарите му
Многото лица на кандидат-президента Първанов
Александър Маринов* (MEDIAPOOL.bg)
14 ноември 2001
* Александър Маринов е бивш председател на софийската организация на БСП и бивш депутат
Известно е, че според Конституцията на Република България едно от най-важните задължения на президента е да бъде обединител на нацията. В този смисъл той трябва да бъде способен да провежда политика на диалог и да подпомага намирането на национално необходимия компромис между различните политически и обществени формации и тенденции. Идейно-политическата гъвкавост и умението да се разбира и оценява позицията на различните политически субекти положително е качество, което улеснява реализацията на това призвание на българския президент.
Казаното обаче съвсем не означава, че българският президент - който и да е той, от каквито и политически среди да произлиза - може да си позволи непоследователност, лъкатушене, не дай Боже - двуличие, по основните въпроси, влизащи в неговата компетентност - външната политика и националната сигурност на страната.
Още по-зле за нацията би било, ако в характера на един потенциален президент се очертае склонността да се поддава на изкушението, типично за някои партийни лидери в предизборен период - а именно, да показва на всяка социална, възрастова и етническа група, на вътрешните и чуждестранните партньори - някакви различни "политически лица" - тези, които те биха искали да видят и биха харесали. Не искам и да си помисля до какво би довел изборът на президент, у когото подобно
политическо "многоличие" и мимикриране
се е превърнало в основен инструмент за достигане на висши държавнически позиции.
Опасявам се, че основната политическа характеристика на кандидат-президента Георги Първанов е именно притежанието на множество различни "политически лица" и способността му да ги сменя с изумителна бързина и с не по-малко впечатляващо отсъствие на каквото и да било неудобство. Веднага бих искал да подчертая, че намирам правото да човек да променя идеите си за свещено негово право. Впечатлява ме сентенцията на Дж. Б. Шоу, че само кравата не променя убежденията си. Но определено ме притесняват случаите, в които смяната на декларираните убеждения, още повече - едновременното
деклариране на взаимно изключващи се възгледи,
се превърне в синоним на успяващ политик и дори държавник.
И така, готвейки се за решителния втори тур на президентските избори, трябва да си зададем въпроса: кое (или кои) от политическите лица на Георги Първанов ще предпочетат избирателите? А кое (кои) от тях ще оформят истинския политически портрет на евентуалния президент Първанов?
Спомням си лицето на верния съратник на лидера на БСП Жан Виденов - заместник-председателя на ВС на БСП Първанов, който до последния момент осигуряваше нужната политическа подкрепа на министър-председателя, ръководейки неизменната Комисия по решенията на всеки партиен пленум? Или лицето на новоизбрания партиен председател, които с лекота
свали от себе си всякаква отговорност за провала на БСП
през 1996/1997 г.? А съвсем наскоро, на въпроса на Слави Трифонов къде е днес Жан Виденов, каза с презрително снизхождение за бившия си патрон, пред който заставаше мирно: "Ами някъде в Н-ската провинция..."
Дали лицето на партийния лидер, който не пестеше гръмки епитети за "провала на управлението на Иван Костов", но така и не позволи за четири години БСП да направи политическа оценка на собственото си управление, довело до разорението на страната през 1997 г. - защото в такава оценка сигурно щеше да пише нещо и за неговата лична отговорност?
Дали лицето на лидера на опозицията, която в предизборната си платформа за парламентарните избори през юни 2001, озаглавена "Проекто-договор с избирателя", категорично и изцяло отхвърли политиката на държавните институции през изтичащия мандат и обеща на българското общество цялостна ревизия на тази политика? Или лицето на същия този лидер, но вдъхновител на един останал полускрит документ, публикуван във в. "Пари" и адресиран към бизнеса и чуждестранните политически и делови кръгове, в който черно на бяло е записано:
"Европейската и евроатлантическата ориентация на България са безспорни и не подлежат на ревизия... финансовата стабилност ще продължи да бъде задължително условия за успешното функциониране на икономиката... И през следващия период ще продължат да действат твърдите бюджетни ограничения... Приватизацията в България е необратима и неоспорима..."
Дали лицето на лидера на БСП, който
през 1999 г. поведе антинатовските демонстрации в София
и написа послание на съчувствие и подкрепа до Слободан Милошевич? Лицето на партийния председател, който изви ръцете на един среднощен конгрес, за да получи една уклончива пронатовска резолюция, впрочем, в пълно противоречие с действащата и одобрена на партиен референдум партийна програма, чиято промяна Първанов и до днес не смее открито да поиска от партията си? Или лицето на политика, който уверява чуждите посланици и емисарите на Партията на европейските социалисти в евроатлантическата ориентация на социалистите? Или лицето на лидера на
партията, която периодично иска национален референдум
по членството на България в НАТО?
Дали лицето на лидера на "социалдемократизиращата се" БСП, или лицето на политик и народен представител в демократичния български парламент, легитимирал с присъствието си
откриването на паметника на диктатора Тодор Живков?
И само дни по-късно почтително свел глава пред откритата паметна плоча на покойния д-р Петър Дертлиев, гнил в затворите и лагерите и преследван от репресивния апарат на същия този диктатор?
Дали лицето на "демократичния лидер" на една "демократична" партия, или партийния водач, натъкмил чрез добре "организирани" конгреси устав, който "бетонира" властта му и най-добре може да бъде характеризиран чрез едно определение - ако на 10.XI.1989 г. БКП имаше такъв устав, смяната на Тодор Живков щеше да бъде невъзможна - поне по цивилизован, а не по "букурещки" вариант?
Тук вероятно преминаваме от сферата на рационалния анализ на множеството "политически лица" на Георги Първанов на терена на любимата му проблематика на
"новия политически морал" и "чистите ръце"
Затова все пак искам да задам основния въпрос, който ме притеснява днес: кое от това множество "политически лица" на Първанов ни дава някакви основания да вярваме, че евентуалната му дейност като президент ще осигури на България последователна, честна и отговорна външна политика на европейска и евроатлантическа интеграция и реалистична стратегия в областта на националната сигурност?
Кое ни дава един, дори само един-единствен аргументи да вярваме, че всички страдания, лишения и надежди, с които живяхме от 1997 г. до днес, няма да се окажат напразни, поне що се отнася до отговорностите на българския президент да не допусне такова връщане назад?
Пълно право на БСП е да харесва и да преизбира лидера си такъв, какъвто е. Или да го смени - ако пожелае или ако партийната върхушка допусне това. Но когато става дума за избор на държавен глава на Република България, нещата стоят по съвсем различен начин. Надявам се мнозинството български избиратели да не бъдат "баламосани" от множеството политически лица на г-н Първанов и да усетят в себе си ако не гласа на рационалния политически разум, то поне инстинкта за самосъхранение.
Убеден съм, че голямата мисия на българския държавен глава не е да бъде
"социален" президент - както се саморекламира Георги Първанов
- и да прави живота на хората по-лек. На нашите географски ширини и поне за нашето поколение лек живот няма и няма скоро да има - освен по кориците на лъскавите списания. Важното е нашият президент да бъде способен да открои и да бъде гарант за следването на верния път и исторически правилната перспектива пред страната. От множество лични наблюдения, които имам, и от многообразните политически изяви на г-н Първанов през изминалите 10 години, дълбоко се съмнявам, че той има капацитета, убедеността и волята да формира и провежда такава перспектива за България.
© Copyright Mediapool
..........да, добре казано
Питайте и ще ви бъде казано, стига да не сте анонимниРедактирано от Kostadyn на 14.11.01 20:53.
|
!!!!! Истината за Първанов !!!!!!
