|
Ще си позволя и аз да изразя становище.
Първо, направи ми силно впечатление тоталния провал на родната социология.Невежи ли са тези, които провеждат социологическите изследвания или и те са платени играчи в подобни предизборни прояви?Независимо от верния отговор оказа се, че българският избирател се ръководи от по-прости и същностни неща - какво е направил за него кандидата заемал въпросния пост в продължение на един дълъг период и кой внушава по-голямо доверие относно своята почтеност
Второ, силно впечатление също ми направи и променената атмосфера по време на традиционните пресконференции.Отсъстваха клакьорите, които създаваха специфичен колорит в не толкова далечни времена.Понятия като "комунисти" и "европейска бариера" вече работи само в изключително ограничен кръг от българското общество.Тези понятия звучат архаично, значима част вече е настроена на вълната на съдържателните и искрени послания, а не на кухите декларации.Дванадесет години са достатъчно дълъг срок, за да бъдат изгубени определени илюзии, за да може всеки играч на българската политическа сцена да присъства на нея не само с думите, но и с биографията си.
Трето.Вчерашната вечер ми донесе едно голямо разочарование.Любен Дилов-син винаги ми е бил симпатичен.Оказа се обаче, че в обкръжението на Петър Стоянов на него му е отредена или сам той си е избрал специфична роля, която сам разкри на пресконференцията на своя патрон.Неговата функция била да разсмива аудиторията.Необходимостта от шутове не говори добре нито за тези, които са готови да играят подобна роля, нито за онези, които имат нужда от подобни лица край себе си.
Четвърто.Направи ми впечатление начина, по който Първанов отговаряше на всеки въпрос.С уважение към задалия го, без да спести нито един отговор, възможно най-изчерпателно.Не бих искал нито човека, с когото дискутирам, нито този, който ме управлява, да пропуска някои въпроси, да си служи със софистика в стремежа си да избегне честния отговор.
Пето.Изненада ме подценяването на българския народ в оправданието на Стоянов относно извадения от чекмеджето му компромат.Неговата цел не била изборния резултат, а била истината.Ако това е била неговата единствена цел, неговото жизнено кредо, защо президентът толкова дълго време е бил безучастен към нея, към истината?Защо той тръгна към истината точно сега по време на изборите и единствено по отношение на този, който бе негов конкурент?
Разсъждавайки по тези теми, отчитайки вълната на народните настроения, която вече от дълго време е погнусена от родната политическа действителност и която в момента се нуждае от едно единствено нещо - възмездие за самозабравилите се и забравили я политици, мисля, че резултатът от втория тур на изборите е вече предизвестен.Той е виден и от настроенията на мислещите хора в този сайт.
|
Гроздовете на гнева
