|
|
| Тема |
 Откривам кампанията на Седефчов |
|
| Автор |
manaf (непознат
) |
|
| Публикувано | 05.10.01 11:26 |
|
|
|
Партия комунистическа
Партията наша от преди два века
много веч живя си трябва и покой
толкова умора толкова тъга
толкоз простотия кат камък на шия...
Хайде да почине да я няма веч
мирно да си легне в ямата дълбока
много ни измъчи, ний ще и простим
избори последни... ще я утешим
На Бузлуджа дива един стар шапшал
За който се спори дали е педал
Тамо се изсекна тамо се изсра
и ето се пръкна партия една
но никой не чакаше такъв живот
от творенье жалко на презрений скот…
Но имаше знайте и при нази власт
И никой не трае шутове тогаз…
Само мисъл бледа за Русия царска
Ги топлеше леко но отзад ги праска
Действителност смела и реалистична
Социалната идея е силно нелогична…
И един опит безсмислен незрян
През един септември от всички презрян
Първият септември който всеки знае
Че завърши тъй че комунягата да трае
Щото няма вече да го бъде - да
И ще го заколят в миг като свиня…
И тогава грешка се извърши страшна
Че не ги пое всички земята прашна…
А останаха на воля пак те да серат
И партията да живее да носи срамът…
Че за нея ние бяхме като кал…
А дали съзнава с капчица морал
В гънките си гладки на мозък прояден
От сифилис страшен от лоботомия
Но такова чувство едва ли мъчи я и
Едва ли помни свойте зверства стари
Свойта содомия, шибани другари
Куци и сакати, вехти партизани
Само какавани, до един хайвани
Тамо по горите с мързел и нехайство
Им минаха дните… без съд и бесило
Те не се оправят … но това не бе всичко ех…
Поне само ако беше дотам останало,
Нищо не би се чуло и нищо видяло
Но глава народна имало да пати
От мисли достойни за псувни витиевати…
За да дойде девети, втория септември
Армия червена с комунисти бедни
И зверства, скотове без жалост, сал мъст
Тях ги напред влачи.. на съдбата пръст…
Съд народен страшен и мрачен злокобен
За чуждата крава за чуждия кон…
За чужда кокошка без всякъв закон…
Те си отмъщават на по-умни от тях
Че да си такъв за тях е сал грях
И с опит безбожен на целии народ
Надянаха страшен и червен хомот…
Но историята строга и за тях се грижи
Година след година бавно тук се нижи…
И 97 с народна вълна
тях ги веч събори
Завинаги помля…
След четири години песента е друга
С тонове минорни червената задруга
Се описва вече без жалост без грим
Истината слушай -умира тя кат дим…
Щот червената бабка няма вече зъб
даже каша рядка трудно влиза
във устата суха и нали е глуха
колкот да крещиш
няма да те чуе ти ще си мълчиш
а пък тя си знае само там едно -
и Русия чака за ново тегло
още по-страшно от всичко досега
ех горката баба ех само тъга ...
дали ще я помним - едва ли, уви…
трябва и животът за нас да продължи...
Бог да я прости......
| |
| |
| 
|
|
