Искрено благодаря за новината по случай деня на народните будители. Не зная дали ще събера воля и смелост да отида на концерта. Така или иначе, празникът е повод за размисли.

Като човек на миналото, спомням си, че някога имаше всяка година на 21 ноември концерт на свещеническия хор в залата на Софийска митрополия.

Не зная по какви причини новият или възроденият празник на будителите не се присажда в сърцето ми. Навярно песимизмът ми го помрачава, а и не виждам реалната полза от него.

Често размислям в блажената си самота и не намирам логично обяснение как се е получило така, че най-старата европейска държава да загуби суверинитета си и не се намират родолюбци сред професионалните политици да я избавят от днешната разруха и архитектурна уродливост. Как и защо народ, познал своя златен век на духовна култура е загубил всякаква одухотвореност?!

Понеже става реч за нарочен празник на народните будители, питам се реторично защо днешната интелигенция не се бори срещу националното ни опростачване. Пресата изобилства с граматични грешки и не забелязвам някой да издига критичен глас. Само една депутатка направи граматични забележки от трибуната на парламента по повод неграмотния говор на бившия премиер Кирил Петков.

Още по-страшното е, че българската православна иерархия е някак трагично безлична. Отсъстват всепризнати авторитети като в миналото.

Въпреки преобладаващата критичност към свето-Пловдивския митрополит Николай, според личните ми критерии, намирам го да е последният реално грамотен архиерей. Той има усет за естетика и църковна дисциплина, но не разбирам защо духовните му школи не дават някакъв забележим резултат.

Напълно приветствам решението му, че духовните кадри трябва да са обучавани във ведомствени учебни заведения и в този контекст, неговата Духовна академия има място да съществува, но висшето учебно заведение трябва да оправдае съществуването си с някакви научни трудове, а такива липсват.

Някак позорно срамно е за Българската патриаршия да празнува концертно деня на народните будители и да няма реално Синодално издателство. СРАМ И ПОЗОР!
По какви причини не се препечатват поне стари издания или публикации на някогашните професори в Богословския факултет или Духовна академия?! БПЦ БП не е бедна администрация за да не си позволи да ангажира добри преводачи и да издаде ценни и интересни трудове.

Получава се, че Синодално издателство е било по-активно в годините на войнстващия атеизъм. Във вестник "Църковен вестник" и списание "Духовна култура" имаше интересни и ценни публикации. Ако църковността ни е обедняла на грамотни богослови, то защо да не се препечатват стари статии?


Може ли Българският патриарх да има гръмката медийна претенция към държавното училище да възпитава свещопалци и да не се възстановява просветната дейност на Синодалното издателство? И смях и грях!

Ако държавата ни е забатачена, вината я намирам в Църквата. Тя разлага защото отдавна не е нито светлина, нито сол в националното ни ежедневие. Поместна църква без здраво монашество е обречена в най-добрия случай да се изроди във варосана гробница или лъскава видимост без никакво съдържание. Тържествените богослужения без молитвеност са очевадно доказателство за това израждане. Църковността ни не е Христоцентрична и затова всичко е суета, панаир на суетата.

Патриархът няма административна власт да промени каквото и да било в национален църковен мащаб, но ако съумее да одухотвори малкото реални богомолци в София и епархията си, то ще е не само подвиг, но и чудо на чудесата.

Да се надяваме, че той ще благоволи да въдвори поне малко благоприличие и по-стилни богослужения както в митрополитската си така и в патриаршеската си катедрали.

В годините на войнстващ атеизъм, последният Доростоло-Червенски митрополит Софроний беше издал заповед в първия атеистичен град да се отслужват ежедневни богослужения сутрин и вечер във всички русенски църкви. Всеки неделен ден имаше т.н. "сказка" или духовен доклад в катедралния храм. Всеки месец имаше свещенически конференции, на които се разглеждаха богословски текстове. Друг въпрос е дали са дали резултат, но поне е имало добро желание за някаква грамотност.

Никак няма да е лошо, ако патриарх Даниил вземе пример от покойния дядо Софроний и първом ограмоти духовенството и кръстените езичници в Софийска епархия и когато се създадат реално християнски попски и мирски семейства, тогава държавното училище да обучава по религия децата на реалните християни.

Повечето свещенически семейства не са идентични с т.н. "християнско семейство".Някогашният израз "попски син и внук на дявола" не ще се е появил случайно.

При този позорен факт за какво обучение по религия може да се говори и какви утешителни резултати може да даде държавното училище в областта на църковната грамотност и одухотвореност?!

Смаян съм от тоталната липса на естетика. Несрещан другаде одрипавял народ. Заведенията пълни с народ, което свидетелства, че хората не са чак толкова бедни, а облечени дрипаво и без никаква естетика. Чудо на чудесата е да се види жена в пола или мъж в панталон или в костюм. Анцугът може да е практично облекло, но по какви причини е станал не само ежедневно и масово облекло, но дори в празничен ден и официален случай?! Това не го проумявам. Още по-шокиращо за мен беше облеклото на преподавателката в Богословския факултет на СУ, коментирала по телевизията избора на новия патриарх. Що за богослов и научен труженик е дамата, огласила в ефир безпокойството си, че новият патриарх бил аскет. А какъв трябва да е автентичният монах?! Нима православното богословие не е аскетично само по себе си? Очаквах от богослова и психиатър д-р Николай Михайлов да направи психоанализ на деколтето едва ли не до пъпа на колежката си богословка, но не забелязах такова шоу.

Жилището ми е до бившия механо техникум. Всички ученици дрипави и преподавателите не се отличават от тях. Някога, в далечните ми ученически години беше задължителна униформата. Тогава роптаехме, но това приучава към някаква естетика. Учителите мъже бяха всички в костюми, а жените в естетично женско облекло. Тогава тротоарите позволяваха жените да носят обувки с високи токчета. Сред разгащените учениците по съседство не виждам физиономии с някакво духовно или интелигентно излъчване. Изпитвам панически страх от бъдещето, когато тази безлика маса с диалектен и жаргонен говор поеме държавата в ръцете си.

Срещнах коментари в социалните мрежи за съвременните "народни будители". Господи, помилуй и упази "сляпо да прогледа". Можем ли да говорим за съвременни народни будители сред интелигенцията?

Имаше период, когато симпатизирах на няколко уж свободни журналисти като Кардамски, Ташева, Страхил Ангелов и др., както и на политически анализатори като Зорница Илиева и Боян Чуков, предсказал войната в Украйна много отдавна. Дори в техните анализи долавям умишлена лекота или своеобразна игра. Магдалена Ташева беше публикувала фотография на стотици молещи се мохамедани в Москва, представяйки "реалността" да е за оплакване на Париж. Писах й в лична бележка, но тя не коригира "грешката" си, което е свидетелство за умишлена манипулация или професионална демагогия. Това ли са будителите?

От интелигенцията, призвана да бъде стълб и крепило на националната грамотност и култура, все още храня симпатии към професорите Даниел Вълчев и Нина Дюлгерова, у които съзирам духовен аристократизъм, ерудиция и неподкупна критичност. Навярно има и други, които не зная, но като цяло, склонен съм да мисля за себе си, че празникът не оправдава днешното си съществуване.

Според критериите ми, "свободните журналисти" се оказаха евтини играчи.Страхил Ангелов ми обеща да повдигне медийно въпроса кой е взел решението за датата и часа да се прекрати изкуственото дишане на патриарх Неофит?

Ако правилно разбрах от откъслечната медийна информация, патриархът е предал Богу дух след като е взето решение да се прекрати изкуственото му дишане. Има ли иерарси, взели участие във въпросното решение за смъртта на патриарх Неофит? Нито свободни журналисти, нито пишман богослови поставят въпроса, а от християнска гледна точка, той има особено значение. Ако се окаже истина, че патриархът не е издъхнал по воля Божия, а със човешко съдействие или някакво решение за ден и час, то от религиозна гледна точка, имаме противоречие с една от заповедите на Декалога.

Тъжни дни на масова обездухотвореност, в които "черешката на тортата" е празникът на народните будители. Минало свършено и бъдеще без никакъв светъл лъч. За да е човек будител, трябва да има будна съвест и евангелска жертвеност. Само благоговейното ходене пред Бог би могло да поддържа съвестта будна и доброто познаване на Св. Писание да подхранва евангелската жертвеност. Другото е игра на шикалки.

Редактирано от Prokimen на 28.10.24 16:39.