Моето въцърковяване през 1976 г. започна от "Св. Александър Невски". После, прислужвах няколко години когато в цяла България само в патриаршеската катедрала прислужниците в олтара, постригвани за ЧЕТЦИ, а не за иподякони, бяха в стихари.

Сега е станало мода хлапенца да се пъчат като "иподякони", а някои пък дръзват дори да се подписват като иподякон (имярек), макар да няма такава степен в България, освен миг преди дяконското ръкоположение. Това масово пъчене като "иподякон" е визитната картичка на българската духовна или църковна НЕГРАМОТНОСТ и тщеславие, подменило благоговението и благочестието.

С едно изречение, патриаршеската катедрала ми е скъпа на сърцето. Там живея с незабравимите спомени от служението на славни и неповторими духовници - покойните Смоленски еп. Тихон, Проватски еп. Антоний, Макариополски еп. д-р Николай (Кожухаров), протоиереите Иван Кондаков, Станой Андонов, протодякон Стефан Марков.

В онези години на войнстващ атеизъм архиереите-председатели на църковното настоятелство служеха всяка събота и всяка неделя с около 100 постоянни богомолци. Не зная причината дядо Герасим да не служи редовно в годините без войнстващ атеизъм. Отскоро го виждам да оглавява св. Литургия и "иподяконите" повече от служещите владика и поп.

Епикоп Антоний беше най-достъпният и любвеобилен архипастир в БПЦ БП в онези години. Той беше реално обичан от богомолците и децата както в патриаршеската катедрала, така и в гр. Русе.

Епископ Тихон служеше много рядко. Свят човек, непрестанен молитвеник, предсказал деня на своята смърт и незаслужено забравен. Това си е характерно за нас, българите.

Епископ Николай - богослов, музикант, художник и той предаден на пословична забрава. Държейки чиновника (богослужебната книга за архиерей) пред него когато произнасяше епиклезата (освещаването на Св. Дарове), настръхвах и имах чувство, че в този миг гръм ще разтърси катедралата. Такава жива молитвеност с просълзени очи при освещаването на Св. Дарове не съм наблюдавал у никой друг архиерей.

Както споменах, сегашният хор пее невероятно молитвено (според моите критерии), стига човек да знае поне част от песнопенията и да следи, но уви.

Констатирам за себе си, че катедралата заменя кафенетата и става място за срещи, прегръдки, приветствия и обмяна на новини. Колко жалко, че българинът е генитично неспособен да преживее мистиката на православните богослужения и богослужебни текстове.

Дано греша, но съм склонен да мисля, че Бог ще съкрати тези блажени дни и ще остави пишман царственото свещенство в инерцията на духовната си деградация. Може да доживеем дните когато в храма ще има купа с причастие и всеки ще си се черпи с причастие колкото пъти на ден му се прииска.

Опитах да тествам молитвеността в други храмове. В катедралния храм "Св. Неделя" можах да издържа делничния певец до паримиите. Немислимо е човек да се моли, освен да се радва на зрелищност или да се утеши, че е бил физическо присъствие.

Друга вечер хукнах да не закъснея за вечерня в "Свв. Кирил и Методий", кв. "Красно село" с надежда да видя стария ми познат отец Стефан (Стойчо) Стайков, преподаващ църковна история в Богословския факултет. Чредникът за седмицата си разговаряше блажено на пейката пред храма и никаква вечерня.

Бяхме 6-ма човека в 17:00 - 17:15. Всеки да се моли както знае. Навярно, молитвата става отживелица и попуването доходен занаят. Нали училището ще фабрикува свещопалци за бъдещето!

Не осъждам. Приемам фактите такива каквито са. Възниква резонният въпрос защо държавата плаща заплати на поповете от данъците на българския народ?

В столичните храмове с по 3-4 свещеника, един свещеник служи само една седмица, а други само един - два неделни дни за държавната заплата. Би следвало тогава данъкоплатците православни християни да се освободят от кожедерството за требите, както е в цивилизована Финландия.

Новият патриарх заяви от първите часове на своето патриаршеско служение, че ще обърне внимание на религиозното обучение. Боя се, че колкото и богобоязлив да е Светейшият патриарх Даниил, неговото патриаршеско служение ще доунищожи остатъците на някакво благочестие и духовност.

Прави впечатление, че той служи едва ли не всеки ден. От една страна, това е похвално. Нали е казано, че докато има св. Евхаристия, няма да настъпи края на света.

За себе си не съм убеден, че тържествените богослужения с легион фигуранти са душеспасителни за религиозно-суеверната тълпа, която хуква "по долинам и по взгорьям" да види дупе път и да снима с телефоните си пищните зрелища.

С бездействието си, патриарх Максим и патриарх Неофит като че ли задържаха духовната деградация.

Няма съмнение, че патриарх Даниил има страх Божи и ежеминутно ходи пред Бог, но неволно, с тези неспирни богослужения ще увлече религиозната тълпа да търчи напред-назад за селфи и да се хвали, че е участвала в зрелища без реално благоговение и молитва. Питам се какви бъдещи християнчета би могла да възпита тълпата, която стои от суеверие, а не молитвено с ясно съзнание какво реално се извършва по време на св. Литургия?!

Достатъчно е да се видят клипчетата с многобройните духовници на вечернята в Рилския манастир за празника на св. Йоан Рилски и надошлите зяпалци от цяла България. Не се усеща благоговейност и молитвен настрой.

Да пази Бог патриарха да не се изкуси да се възрадва на многобройното телесно присъствие и да не прояви първосветителска загриженост за болнавата ни църковност и отсъствие на благоговейна молитвеност по време на неговите богослужения - зрелище за тълпата.

Боя се, че българинът адмирира зрелищността и единици са онези, които участват молитвено на богослуженията. Тази деградация може да познае душепагубно ниво при патриаршеството на Дядо Даниил.

Обучението му в училище е обречено на провал, ако децата не растат в християнски семейства, в които знаят поне "Отче наш". Каква полза от толкова богословски факултета, като богословите са извън Църквата и с нищо не са допринесли за ограмотяването на този суеверен народ?! Другото е суета на суетите, фолклорна религиозна суеверност и автентично опошлен панаирджилък.

Който не вярва на съжденията ми, приканвам го да се черкува няколко неделни дни в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" и да види с очите си колко богомолци са в началото на Литургията и колко пристъпват за причастие - наркотик. За дърдоренето на "Тебе поем" писах в друг коментар и това е свидетелство, че причастниците са нагли кощуници и причастието им е за осъждане и никакъв живот вечен..

Тази вечер забелязах нов свещеник, прославен като интелигентът на църковната интелигенция. Няколко детайла в служението му ме карат да мисля. че след седмици причастниците с чедата му ще станат навярно 200 човека и конфликтът между расоносците няма да закъснее. Дано се лъжа! Определено не ми хареса маниерната му дикция.

Навремето, в семинарията на гара Черепиш, екзотичният и екстравагантен отец Николай, преподаващ литургика и ефимерий на семинарията, подчертаваше, че свещеникът трябва да се старае да произнася ектении възгласи равно, без да внушава личната си емоционалност. Определено мисля, че това е класическото правило. Иначе, получава се превземка, която едва ли ще събуди приспани съвести.

Личното ми мнение е, че ситуацията в българската църковност е тревожна и инертно върви към тотално духовно израждане.

Преобладаващата част от църковното богослужебно присъствие не е никакъв лаос, а православно кръстена езическа тълпа.

Колкото по-"религиозна", толкова по-обездухотворена.

Няма го благоговейното присъствие, съзнанието, че влизайки в храма и идвайки на богослужение, човек стои пред Бог. На св. престол има целогодишно запасни Дарове. Ако истински вярваме, че в Причастието е Христос, то как е възможно да дърдорим, да се приветстваме и разменяме новини пред Причастието на престола?!

Благовъзпитаният човек няма да отиде на театър за да разговаря по време на спектакъла. Причастници отиват по никое време за да се наприказват и дрогират с причастие.

Това инертно духовно израждане не може да не доведе до национална катастрофа за да изтрезнее укореняващата се наглост пред Бога.

Редактирано от Prokimen на 27.10.24 00:01.