Временно съм в София и затова събота вечер и неделя сутрин се черкувам в "Св. Александър Невски" заради хора. Никога хорът не е пял толкова молитвено. Никъде и никога не съм срещал толкова молитвено пеене. Моите адмирации към новия диригент и хористи.

Не е моя работа да разсъждавам за причастниците, но никак не проумявам как е възможно уж религиозни хора да си правят групови срещи в храма за да дърдорят и от време на време на ударят един кръст. Дори да не се моли човек, да би се насладил на неописуемото изпълнение на хористите.

Иначе, докато съм все още в София, през седмицата се черкувам в руската църква.

Опитах да се черкувам в един квартален храм. Певецът беше професионалист в източното пение, но то не ме настройва молитвено. Не мога да преживея богослужебните текстове. Затова се подлагам на временно изкушение в "Св. Александър Невски"