|
Не зная дали някой поглежда към тази стара арена на някогашни словесни схватки, виртуален джихад, но и на полезна обмяна на мнения в миналото.
От 4 месеца опознавам новия вид православно пишман християнство в страната на чудесата и "медитирам" над реторичния въпрос: "ЩО ЗА ВЯРА Е ТОВА?!" .
Изповядвам, че съм шокиран от израждането на българската православна църковност в столицата и конкретно в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".
Новият тип църковно присъствие или дрогиращите се с причастие ме въвеждат в изкушение да не дочакам отпуста на св. литургия, защото не мога да изчаквам 20 минути да се причастяват около 100 човека, повечето от които са автентични кощунници.
Онова, което войнстващите безбожници не успяха да сторят, сториха го богословстващите модернисти. Те изродиха до краен предел християнството в православната българска църковност и подкопаха устоите на молитвеното богомислие и благоговейно стоене пред Бог.
На "Благословено царство..." забелязвам около 20 човека, дошли да се черкуват. На "Со страхом Божиим..." се нареждат на опашка (за маслини, пардон, за наркотик) около 100 причастника.
Обикновено се изтеглям в страничната галерия с илюзията да се концентрирам и насладя на приказно духовното пение на църковния хор, а и да приясадам на пейката в моята старческа немощ.
Никога хорът в патриаршеската катедрала не е пял толкова молитвено, дори при покойния диригент Димитър Димитров.
Жалко, че софиянци не се възползват от тази милост Божия и музикален професионализъм ГРАТИС!
На "Иже херувими..." се появява една лачена дама, която при толкова празно пространство, ще дойде до мен. След като се е прегърнала и разцелувала с останалите си приятели по дрогиране с причастие, обменила привествия и новини, под носа ми тя започва трескаво да чати на телефона си. После, към "Тебе поем... се появява една тумба младежи от обкръжението на дамата с лачената раница на гърба си и започват трескави дискусии. Тази бесовска напаст е всеки неделен ден. Слава Богу, че без "Василиеви молитви", бесовете в човешки образ не идват на Всенощното бдение.
Веднъж нервите ми не издържаха и на "Тебе поем..." викнах на висок глас да отиват по близките кафенета да си дърдорят.
Приказките, прегръдките, целувките и новините се коментират до "Со страхом Божиим..."
Като чуят възгласа, като че ли някой им е натъркал задниците с люта чушка. Хукват в буквалния смисъл като диви катъри към опашката за наркотик - причастие.
Може ли православната ни църковност да познае по-голямо падение от това ?!
Как и защо църковността се е изродила до такава степен?
Кой в крайна сметка може да се причасти?
Душеполезно ли е причастие на хора, които не са способни да осъзнаят какво се извършва когато хористите пеят "Тебе поем..."?
Богословите ще поемат ли греха от укоренилото се кощунство и светотатство върху себе си?
Питам се, ако ще се възражда древната практика - причастие на всяка литургия, то защо на "Двери, двери..." не се заключва входната врата и наркоманите причастници да останат по кафенетата да си дърдорят? Ползата ще е, че поне няма да пречат на молещите се в храма, а такива реално има и то млади хора с благоговейно съзнание, че стоят пред Бог.
Положителни промени все пак има, но едва ли са заслуга на богословстващите модернисти.
Забелязвам от началото на св. Литургия млади семейства с младенците си. Похвално приучават децата към богослужението от младенческа възраст.
Скандалното е, че младенците идват в началото на св. Литургия и са по-тихи от нарокманите благочестиви кощунници.
Забелязват се млади хора сред реалните богомолци и при това духовно грамотни. Явно, разбират църковно-славянските текстове, изпълнявани от хористите и знаят кога да се осенят с кръстно знамение.
Когато мога, през седмицата се черкувам в руската църква "Св. Никола". Двамата български свещеници са прекрасни духовници. Служат молитвено и показват пастирска загриженост.
Два пъти забелязах да възпират пристъпилите за причастие. Особено вторият път, случаят беше поразяващ. Когато свещеникът причастяваше последните двама от редовните ежедневни 15 причастника през седмицата, от входната врата дотърчаха бегом млад мъж и млада жена. Запъхтяни като че ли от маратона застанаха пред чашата, но чест и похвала на свещеника, който ги възпря от причастие и дискретно ги настави.
Да се надяваме, че и в патриаршеската катедрала ще се събуди пастирската съвест и все някой ще огласи, че причастието за кощунниците не би било "во оставление грехов и в жизнь вечную"
|
Причастие НАРКОТИК
