почита паметта на св. Софроний Врачански:

"... св. Софроний, епископ Врачански (1739 – 1813). Бъдещият български светител е роден в Котел, в дома на заможния джелепчия (търговец на едър рогат добитък) Владислав Джелеп и кръстен с името Стойко. Още като младеж Стойко остава кръгъл сирак. Животът му се развива в размирно време, изпълнено с разбойнически шайки и нападения, и преминава през много страдания и изпитания нерядко с непосредствена опасност за живота му. Неговия нелек и страдалчески път е описан автобиграфичното му произведение Житие и страдания грешнаго Софрония, издадено през първото денителетие на XIX в. Произведението е изключитилен извор за живота на българите през следата и втората половина на XVIII в нелеките условия османското иго.
Духовният му път преминава ръкоположение в свещеничество (1762 г.), около тридесетгодишно изпълнено с изпитания служение, основната част от която преминава в Котел, подстригване за монах (вероятно лятото на 1794 г.), епископско служение, активна книжовна и народно-полезна дейност. Голяма роля в живота му изиграва срещата със св. Паисий Хилендарски в Котел през 1765 г. Още същата година поп Стойко прави препис на История славянобългарска за нуждите на Котел, а през 1781 г. прави втори препис, с който не се разделя до смъртта си.
Богата книжовна дейност на св. Софроний включва преписи (един Дамаскин и два Часослова), съставителство (два обемни сборника с поучения от духовно и белетристично естество, изготвени във Видин), компилативност в съчетание с лични редакции и обогатявания (сборникът «Неделник», отпечатан през 1806 г. в Римник, Румъния – първата българска печатна книга, която става настолно четиво за българските свещеници през XIX в.) и лично авторство (Житие и страдания грешнаго Софрония - първата оригинална новобългарска книга). Редом с това св. Софроний подготвя още „Исповедание православныя веры християнския“, творбата е известна още и като „Книга за трите религии“ (1805 г.) – компилативн и преводна съчинение за достойнствата на Православието през ислява и юдейството, и сборникът „Гражданское позорище“ (1809 г.) – превод от гръцки на произведението на Амвросий Марлиан „Theatrum politicus“, в чийто център са свободата и поведението на гражданина и християнина.
В последния етап от своя живот, който прекарва в Букурещ, св. Софроний се отдава и на обществена дейност. По време на Руско-турската война 1806 – 1812 г. св. Софроний влиза в контакт с руските власти и подготвя специално „Обръщение към българския народ“ да подкрепи и да бъде в услуга на руските войски. Неговата дейност има своя принос и подкрепа за създаването във Влашко през 1811 г. на Българска земска войска под руска егида – първата българска военна единица след прекъсване от няколко века. Не на последно място св. Софроний полага и всички грижи, на които се способен за българската емиграция във Влашко по време на войната.
Внимателното изследване на неговия живот, книжовна и обществена дейност дават основание на Българската православна Църква през 1964 г. да канонизира в лика на българските светии и св. Софроний Врачански.
Тропар на светител, глас 4
Правило на вярата и образ на кротостта, на въздържанието учител,
Устроителят на истината те яви на твоето стадо -
затуй, че със смирение си достигнал висота, с нищета - богатства,
отче свещеноначалниче Софроние, моли Христа Бога за нас, да се спасят нашите души.