8 септември
"....“Твоето рождество, Богородице Дево,
Възвести радост на цялата вселена”.
Тропар, глас 1
Рождество Твое, Богородице Дева, радость возвести всей вселенней: из Тебе бо возсия Солнце правды Христос Бог наш, и разрушив клятву, даде благословение, и упразднив смерть, дарова нам живот вечний.
Превод:
Твоето рождение, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог и, разрушил клетвата, даде благословение и, обезсилил смъртта, дарува нам живот вечен.
Кондак, глас 4
Иоаким и Анна от срама на безчадието и Адам и Ева от тлението на смъртта се освободиха, Пречиста, в твоето свято рождение. Това твоите люде, избавили се от вината на прегрешенията, празнуват, като ти викат: неплопдната ражда Богородицата и питателницата на нашия живот.
————————————————————
Така пее Църквата днес, възпявайки и възвестявайки рождения ден на Пресв. Богородица. На днешния ден се ражда Божията Майка, дар на света, крин на девството, откъснат от Божията градина и посаден на земята, за да разлее благоуханието на небесните добрини. Тя е избрана, за да послужи за изпълнение на Божия план - раждането на Христос и спасението на човечеството от греха. Чествана повече от херувимите, прославена повече от серафимите, нейната святост пленява жадното за богоуподобяване човешко сърце.
Човечеството в стремежа му към Бога можем да оприличим на стълба. Най-отдолу стоим ние - множеството обикновени грешници, които простираме ръце, за да се заловим здраво за стълбата и да прекрачим първото стъпало. Над нас са онези праведници, които обременени от живота и отрупани със скърби, не роптаят против несгодите, а напротив - смирено се трудят да угодят на Бога. Малко над тях следва друга категория - на по-усърдни праведници. Колкото по-високо се издига тази мислена стълба, толкова числеността на групите става все по-малка. Най-после, на височините на тази стълба стоят праведниците - пророците от Стария Завет, над тях са светците, мъчениците, преподобните, девствениците, още по-високо безсребрениците, апостолите, св. Йоан Кръстител. И на самия край - на върха на тази стълба на съвършенството сияйно стои пресв. Богородица.
Църквата я нарича стълба, която съединява земята с небето. Тя изживя велика скръб в подножието на кръста, затова знае да утешава скърбящите. Тя видя наказанието над евреите и затова знае как да помага на немощните. Тя роди Спасител, Който ни избави от греховете и е ходатайка пред Него за опрощението ни. Църквата я възпява като ходатайка на тези, които не знаят как да измолят прощение, като навежда на обезнадеждените, пътеводителка на заблудените, небесна застъпница.
В Богородичния акатист четем, че тя е мост за спасението, трапеза на духовните блага, цвят на нетлението, врата, през която е минал Иисус Христос, колесница на Оня, Който седи на херувимите, съкровищница на Божия промисъл, стълб на девството.
Светият Дух чрез Соломон казва: „Коя е тази, що блести като зората, хубава като луната, светла като слънцето?" (Песен на песните 6:10).
Тук пресв. Богородица е наречена утринна зора и наистина, когато тя се ражда, духовният мрак на тогавашното време започва да се разпръсква. Така, както звездите сутрин изгасват при изгрев слънце, така изгасват и звездите на езическата философия, изкуство и наука при изгряването на Христа - духовното Слънце, Което се предхожда от раждането на Пресв. Богородица.
Неизмеримо е величието на Пресв. Богородица. Тя свети като слънце, хубава е като луната, украсена е с добродетели, с кротост, смирение, целомъдрие, доброта.
Чествайки нейното рождество, цялата Църква пее: „Твоето рождество, Богородице Дево, възвести радост на цялата вселена".
Нека прочее почитаме Пресвета Богородица, да я търсим, като наша ходатайка и застъпница. Тя дава утеха при всяка скръб, дава надежда на обезнадеждените, напълно ни разбира и помага."
„Църковен вестник", бр. 36/1995