,,Беше ме срам за другите, които без с нищо да са по-добри от останалите, с неумити, както се казва, ръце, с нечисти души се захващат с пресвятото дело и преди да са станали достойни да пристъпят към свещенството, нахълтват в олтара, бутат се и се блъскат край Светата Трапеза, сякаш считайки този сан не за образец на добродетелта, а за средство за препитание, не за служение, подлежащо на отговорност, а за началстване, недаващо отчет.

И тези хора, бедни на благочестие, жалки в самия си блясък, са едва ли не по-многобройни от онези, над които началстват, така че с течение на времето, ако това зло продължи, не ще остане, както мисля, над кого да началстват”. - Св. Григорий Богослов