Ето че тази година докато се усетим и дойде Гергьовден. Малко за това защо БПЦ празнува този празник на 6 май. Редактирано със съкращения от Вергиния Павлова:

"Прецедентът Гергьовден! Публикувам част от статия на Българска Патриаршия, която е доста дълга и с много препратки! Избрах най-важното!
От православните, които ползват двойнствен календар, т.е. за Великден и всички зависещи от него подвижни празници, прилагат Юлианския календар, а за всички неподвижни празници – Григорианския календар, само БПЦ- Българска патриаршия празнува Св. Георги на 6 май по Юлианския календар, т.е. по стар стил.
––– Понастоящем, както е било и в България, Православните църкви празнуват Гергьовден на 26 април! Това е в случай,че Великден е ПРЕДИ 26 април!
––– Когато Великден е след тази дата, то тогава Гергьовден се празнува в понеделник на ВТОРИЯ ден на Великден! В понеделник на 03. май празнуваха Гергьовден всички Православни църкви по света– Румънската, Еладската, Кипърската и други, без Нашата!
Гергьовден е християнски празник, у нас почти напълно смлян в светски от битовата профанна секуларизация. Освен това от 1998 г. 6 май е официален празник за България с наименованието „Гергьовден, ден на храбростта и Българската армия”.
На Балканите има засилен култ към Св. Георги Победоносец, Великомъченик. А иконографското изображение на воина-светец Георги е във вид на красив, слънчев и светъл юноша в пълно въоръжение.
Защо търпим още това очевидно недоразумение?😢😔
Отговорът е изненадващо прост – от любов на миряни и клирици към благоуханното, печено и пълнено гергьовско агне.
Подробностите научих от една кратка вестникарска статия на д-р Христо Темелски. Както се знае от 1916 г. до 1968 г. включително в България е имало официално календарно двустилие. В края на 1968 г. Светият Синод извършва календарната реформа и поставя началото на „раждането на трагедията” на нашето православно календарче. Осем години подред от 1969 г. до 1976 г. (включително и двете години) БПЦ е празнувала Св. Георги на 23 април. Но за тези 8 години 23 април четири пъти се е падал във Великопостния пасхален период, а именно през годините 1970, 1973, 1975 и 1976. Ето защо дори през онези социалистически години е било крайно неудобно на 23 април да се яде агне!
По това време директор на Синодалното издателство, печатащо календарчето, е бил д-р Харитон Попов. По думите на д-р Темелски той „самоволно преместил празника от април през май”. По-нататък д-р Темелски продължава: „Посрещнал го (него, д-р Попов) човек на БКП на стълбите и му разказал как партията иска Св. Георги да отиде на същия ден, на който се празнува Денят на овчаря и пастира – 6 май. Пратеникът на властите първо разговарял с владиците, но те отказали да правят каквито и да е промени. Д-р Попов обаче склонил да смени датите при отпечатването на църковните календари за новата година, без да се съобрази със Св. Синод. Така от 1977 г. до днес покровителят на армията се почита на 6 май”.
Ясно е едно: БПЦ мълчаливо вече е приела едно изключение – голям неподвижен празник да се чества по стар стил?!
Създал се е един прецедент. От юридическа гледна точка възможността за прилагането на прецедента е основен принцип както за светското, така и за църковното право. По тази логика БПЦ- Българска патриаршия е длъжна да премести час по-скоро честването на Св. равноапостолни Методий и Кирил от 11 май на 24 май, който ден (24 май) е Ден на Българската писменост и култура. "

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите