e ден на и на Св. Симеон Нови Богослов:
Из Слово дванадесето (За греха и покаянието)
1. Каещият се за своите грехове не ще получи никаква полза, ако не изпроси от Христа Господа и изцеление на тая си немощ, поради която съгрешава.
2. Каквото и да прави човек в този живот, напразно го прави, ако то не допринася за здравето на душата му.
3. Как грехът се извършва и по наша воля, и без нашата воля?
1.
Добре е да плачем и скърбим за греховете си, и да молим Бога за тяхното опрощение. Но от това не ще имаме никаква полза, ако нашият Господ Иисус Христос не излекува тия немощи на каещия се, поради които той съгрешава сякаш без да иска — понеже ако той не се изцели от тях, не ще може да се въздържи от грехове. Ето защо всеки каещ се трябва да насочи целия свой подвиг към това да бъде изцелен от Христа Господа, да се освети и приеме сила за изпълняване на волята Божия и Неговите заповеди. Защото неизцеленият от Христа Господа понякога върши грехове, увличан към тях от немощта си, а друг път с огромно усилие и самопринуждение изпълнява някоя заповед. Но каква полза има такъв? Той прилича на човек, който строи и пак разрушава построеното. Ето защо е безусловно нужно да бъде изцелена нашата немощ от Христа Господа, Който едничък е истинският лекар, дошъл на земята да излекува нашите немощи, поради които грешим. Той е Ангецът Божий, Който взема греха на света; този грях именно е немощта на нашето повредено естество. Понеже, след като Адам нарушил Божията заповед и бил изгонен от рая, всеки човек станал немощен и болезнен. И тия немощи — понеже се намират както в естеството, тъй и в нашето произволение — са някак странни: понякога ни се струва, че са от естеството, а друг път — от произволението.
Немощите, за които говоря, са следните: всеки човек страда от немощи и не може да има чиста любов, не може да не завижда, да не нагрубява, да не презира, да не се надсмива, да не говори лъжи, да не се гневи, да не ламти за благата на тоя свят, които вижда, да не се тщеслави, да не е лаком за имане. Нека той е най-благоразумният сред благоразумните, най-мъдрият сред мъдрите, най-мъжественият сред мъжествените, най-честният сред честните, нека е по-добър и по-съвършен от всички други; но докато в него пребъдва (неизцелена) немощта на нашето естество, той неизбежно или целомъдрието не може да опази, или не може да надвие себе си и да прости на тоя, който му е съгрешил с нещо, или не намира у себе си добри разположения — да дава милостиня и всякога да благодари на Бога, изобщо — да се въздържа от всичко зло и да върши всичко добро. На наблюдателния не може да не се открие, че всички тези немощи понякога зависят от самовластното произволение, а друг път — от насилието от страна на естеството. Впрочем, не всички човеци са еднакво немощни, но някои — повече, а други — по-малко.
Ето от такъв род немощи трябва да бъдем изцелени. Но преди всичко е нужно да подирим лекар, който би ги излекувал. Затова светите отци са завещали на нас, християните, винаги да се молим Богу по такъв начин, като викаме към Него от съкрушено сърце: "Погледни на нас, Господи, по Твоята милост, и изцели нашите немощи, заради Твоето име". Сиреч, погледни на нашите немощи и ги изцели с Твоята благодат, та да се слави името Ти, затуй, че си милостив и благ, и едничък си Изцелител, и за да се не хвали никой със себе си, но със своя Изцелител да се хвали и Нему да благодари от все сърце ден и нощ, изпълнен с истинско смиреномъдрие. И ето, у когото по такъв начин бъдат излекувани немощите, той е станал и [истински] християнин, а у когото все още се намират немощи от тия, които споменахме, явно е, че такъв още не се е изцелил. И той страда от тях или поради незнание, или поради неразумност, като човек, който не знае какво говори на Бога, когато Му се моли, и изцеление на какви немощи проси от Бога. И ако такъв умре неизцелен, той вечно ще плаче за това в ада, без надежда някога да се освободи от онова огнено горене. Да викат ден и нощ човеците-християни: "Погледни, Господи, и изцели нашите немощи". Но и Господ не може да ги изцели, ако те не знаят, какви са тия немощи, за които умоляват, въпреки че немощите са толкова много и тъй разнообразни. Ето това е гибелната причина, поради нея погиват толкова много християни — богати и бедни, властители и прости, млади и стари, монаси и йереи. Едничкото средство за изцеление на всички тези немощи изобщо е приобщаването с божественото естество или приемането на благодатта Божия. Ако християнинът не получи Божествена благодат и сила според мярата на своята вяра, то дори и бдения да прави, на гола земя да спи, дори да пее псалми ден и нощ, да се моли и пости — той все така си остава неизцелен и нямащ дял с Христа, като неверните.
2.
Каквито и добри дела да върши всеки човек — мъдър или немъдър, учен или неук, богат или беден, — с каквито и подвизи да се подвизава и обременява в сегашния живот, ако това не спомага за оздравяването на душата му от нейните немощи, суетно и безполезно е всичко то за него, понеже душата му остава извън Царството небесно; защото в Царството небесно се приемат единствено здрави души, у които няма никаква немощ. А тези немощи, които посочихме по-напред, тези непотребни пориви на плътските похоти, тези пристрастия към земните и светските неща, богатството и суетната слава, не може да изцели в себе си никоя душа, нито да оздравее самичка или с помощта на други някой човек. Те могат да бъдат излекувани единствено от нашия Господ Иисус Христос, както е писано: "Той взе върху Си нашите немощи и понесе болестите" (Мат. 8:17). Понеже, ако човешките души — не говоря за езичниците и безбожниците, и даже за юдеите, които вярвали в истинския Бог, — можеха с лекота да възненавидят светските похоти и плътските наклонности и по такъв начин да се изскубнат от властелина на тоя свят дявола (понеже той чрез тези страсти се е сдобил с властта на смъртта), то не би имало никаква нужда благият, милосърден и човеколюбив Бог да става Човек, да се разпъва и подир смъртта да слиза в земната преизподня, т.е. в ада. Но там е работата, че никой не може да възненавиди света и всичко светско и плътско, ако не стане причастник на Божествената благодат и не получи за това сила от Господа Иисуса Христа. А който, укрепяван от божествената сила Христова, не възненавиди отначало, от всичкото си сърце, всичко светско и плътско, той изобщо не ще може да изпълни Христовите заповеди, или, както е писано, всякога да се откланя от зло и прави добро (Пс. 33:15).
Затова всеки, който вярва в Христа, трябва преди всичко останало да проси от милостивия Бог благодат и сила да възненавиди света и всичко светско, всички страсти и плътски похоти, а подир туй, след като ги възненавиди, над това и да се труди с топла вяра, та да достигне тяхното умъртвяване, каквато е мъртвостта Христова, както ап. Павел говори, че винаги носи "в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса" (2Кор. 4:10). Ето такива просби са благоугодни пред Бога и Той с благоволение ги слуша, както ни уверява св. Йоан Богослов: "ако просим нещо по Неговата воля, слуша ни" (1 Йоан. 5:14). Понеже единствено това и иска Бог да търсят от Него човеците, т.е. това, което води човека към вечно спасение. Затова никой от човеците да не се грижи за нищо друго и за нищо друго да не прахосва трудовете си в тоя живот, освен единствено за това — душата му да се окаже здрава и свободна от всяка светска и плътска страст в сетния час на смъртта. Тъй че необходимо е душата да се изцели от всеки свой недъг и тогава, когато тя оздравее, може да послужи Богу както подобава, изпълнявайки божествените Му заповеди, и да се яви непосрамена, когато застане на Страшния Христов съд. Ако ли тя не стори това, т.е. не послужи Богу и не изпълни заповедите Му, макар и в неголяма мяра, то в съдния ден тя несъмнено ще се окаже неизцелена от страстите и поради това ще бъде хвърлена в геенския огън, който ще я погълне в своята неугасима пещ и ще я гори вечни векове. Защото геенският огън не може да гори никого другиго, освен ония, които в сегашния живот са оставили душите си неизлекувани и все така неизлекувани са преминали и в другия живот.
3.
Грехът се върши и по наша воля, и не по наша воля, понеже грехът всякога се явява пред нас само като някаква прелъстителна примамка. Но веднага щом душата на човека се склони мислено към грях, тозчас към нея подскоква тиранинът и насилникът на душите, който всякога стои зад нея и зорко наблюдава движенията й, подскоква и я завлича да стори греха на дело. И така, явно е, че грехът се извършва и по волята на човека, и не по волята му — извършва се по волята му, тъй като умът сам се скланя към грях; извършва се не по волята му, защото, когато той се скланя да извърши греха на дело, към това той бива завличан и принуждаван от дявола. Затова и Премъдростта Божия, нашият Господ Иисус Христос, подсича самите корени и начатъци на греховете, когато заповядва в Своето свето Евангелие никой да не допуска в себе си порочни пожелания и дори да не поглежда похотливо с очи, защото стигне ли до пожелаване на греха, душата с мъка се връща назад и трудно може да се въздържи от [греховното] дело, понеже към последното я тласкат демоните, които правят това по-бързо от мигване на око. Ето защо душата трябва да полага всяко старание да не допуща демоните да се приближат до нея, а това тя може да постигне само като към греховни пожелания не се скланя, в Христа Иисуса, Комуто подобава слава во веки. Амин.
Редактирано от Metropolis на 12.03.21 15:01.
|