Да и най-показателно е това, че психоанализата (първата официална "научна" психотерапия), подобно на спиритиските, френологичните, месмеристките и хипнотистките си предшественици от 19 век, е супер раздухвана от светските интелектуалци като истинското познание за душата, за да бъде отречено в средата на 20 век и заменено от новото "истинско" - когнитивно-поведенческата терапия, невро-лингвистичното програмиране и прочее по-нови школи с по-изчанчени жаргони. Въпрос на преходни моди и вкусове.

Гогол пише още през 1842 г. в "Мъртви души":
"Иди, та разбери човека! Не вярва в Бога, а вярва, че ако го засърби носът, непременно ще умре; ще пропусне незабелязано някое творение на поета, ясно като ден, цяло проникнато от съзвучие и от високата мъдрост на простотата, а ще се нахвърли тъкмо върху онуй, в което някой смелчага е забъркал, заплел, осакатил и обърнал наопаки човешката природа, и то ще му се хареса, и той ще почне да крещи: ето го, ето истинското познаване тайните на сърцето!"

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)