Има една хем мисловно мързелива, хем морално дупедавска заблуда сред някои съвременни християни, че такива модернистични - и впрочем вече доказали се като ненаучни и неморални! - идеологически движения, каквото е фройдизмът, са толкова достоверни и приети за неотменна част от днешния цивилизован просветен мироглед, че няма смисъл да ги оспорваме, ами трябва да се примирим с техните основни догми и да се опитаме да преформулираме християнските истини на техния моден жаргон, на техния новоговор. Това не е нищо друго, освен верско предателство. Психоанализата е антихристиянска квазирелигия, която е прицелена не към лечението на бесоватите, лудите, същински психоболните - не, самият Фройд се съмнява дали неговият метод може да им повлияе - психоанализата е прицелена към т.нар. "невротици", тоест към сравнително нормалните, но лесно внушаеми хора с трайно повишена тревожност. Това са тъкмо онези хора с тъкмо онези проблеми, които са изцяло в компетенциите на духовните лечители, свещениците-пастири на Църквата. "Православна психотерапия" е дяволска лъжа, ниска проба еклектика, подъл маркетингов слоган.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)