Хаха, доста общ въпрос. И не че не съм му отговарял и преди тук под една или друга форма. Дори и да допуснем, че има единна гилдия на психолозите, едва ли има консенсус по точно този въпрос. Нещо повече, аз съм доста подозрителен към колеги, които прекалено често, за щяло и нещяло, ползват тези думи - душа и дух. Ако го правят, най-вероятно са по-мистично, окултистки, ню-ейдж ориентирани.

Самият аз се опитвам в работата си да употребявам възможно най-описателен и неидеологически език по отношение на пациенти/клиенти: познавателни способности (вкл. внимание, памет, мислене, реч, сензорно-моторна координация), доминиращи емоции и настроения, сфера на воля, подтици и импулси, значими биографични събития, образование, основни ценностни ориентации, интереси, работа, семейни и лични отношения, набор от социални роли в ежеденвието, непосредствена социална мрежа, т.е. с кои хора често обшуват, имат доверителни връзки и евентуално могат да разчитат за информация, логистика, пари, емоц. подкрепа и др., и най-важното - видимото поведение и реактивност, респективно - липса на реактивност в определени ситуации.

Иначе, от гледна точка на "научната" психология, социология, антропология - а това са по същество следпросвещенски светски опити за обяснение на човека - душата се мисли повече в рамките на триадата индивидуални представи, емоции и воля, докато духът - повече в сферата на ценностните ориентации, интернализираните общностни роли и позиции, степента на съпричастност към обшностния живот, без, разбира се, да се говори за някаква отделна субстанция, която се пренася на небето след смъртта. Това са следпросвещенски език, класификация и познавателна оптика, които са свързани със съответните управленски и икономически изисквания на 19 и 20 век. "Научната" психология най-много е "дръпнала" напред през първата половина на 20 век поради нуждите на училищата и на военните за набор, селекция и разпределение на човешките ресурси. Оттам - по-прецизните тестове за познавателни функции, емоции, волеви капацитет, риск от психопатология и др. В средата на 20 в. техниките за оценка, предвиждане и селектиране на поведението започват да се прилагат и в сферата на икономиката, най-вече при подбор на персонал и изследване на потребителско поведение.

Накратко, в следпросвещенското човекознание има един до голяма степен ценностно неутрален, описателен, неидеологически инструментариум, но много често той се ползва за аргументиране, легитимиране и проповядване на различни нехристиянски идеологии и квазирелигии. Особено натрапчиво става това с психоанализата, която всъщност от няколко десетилетия не се смята за научна психология, а само за една от многото психотерапевтични школи без емпирично базирани методи (от няколко десетилетия за най-научна психология се смята онази, свързана с т.нар. когнитивни науки). Но и досега чувам по тв да се изказват политически анализатори и други псевдоинтелектуалци, които безкритично използват овехтели фройдистки клишета (защото са прекалено тъпи и мързеливи за да разбират от когнитивни науки) за да "громят" неудобните си опоненти с диагнози за фрустрация, латентна хомосексуалност, неизживян едипов компекс, непреодоляна орална фиксация и пр. Тези оценки имат същата научна тежест, колкото и да опишеш опонента си според това, доколко са му запушени и дисхармонични чакрите и да разчиташ, че щом широката публика не разбира изцяло този жаргон, тя ще е по-склонна да го приеме за чиста монета.

Лошото е, че има и християнски адепти на психоанализата и особено на юнгианската психология, които се опитват да апологетстват, преформулирайки евангелските истини на съответния "дълбинно психологически" жаргон с цел да ги направят по-съвременно и по-научно звучащи за неориентираната публика. Това е суетно и в крайна сметка неефективно. Миш-машът от християнска и психотерапевтична фразеология служи най-вече за изтъкване егото на съответния оратор. Печален пример - д-р Николай Михайлов, чиито уж консервативно-православни коментари на обществените процеси са всъщност зле прикрит солипсистки нихилизъм в стила на късния Емил Чоран.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)