Навярно се разминаваме в тълкуванията си за това, как първоначално са възприемали този свещен текст първите християни, но за времето съм съгласен. Обичам да си припомням и един пасаж от св. Йоан Златоуст за есхатологичната вечност и отвъдност по време на св. Литургия. По време на участие в нея вярващите са на небето. Православната храмова архитектура и иконография съдейства за това преживяване, за това тайнство. По време на богослужение сме извън светското време-пространство. Но извън - можем да си позволим известен скептицизъм и критицизъм по отношение на единението между реално и мистично, доколкото не накъкрняваме основните истини. Скоро прочетох следното от Александър Шмеман:

"Не е никак трудно да осъдиш дадена ерес. Много по-трудно е да откриеш въпросите, скрити в нея, и да им отговориш по най-подходящия начин. Отношението на Църквата към ересите е било винаги точно такова - те винаги са предизвиквали творческо усилие в Църквата и по такъв начин осъждането на ересите в крайна сметка се е превръщало в разширяване и задълбочаване на самата християнска вяра. В борбата срещу арианството св. Атанасий Велики защитава понятието 'единосъщен', което по-рано и в по-различен богословски контекст е било осъждано като еретическо. Затова той е имал ожесточени противници не само сред арианите, но и сред 'консерваторите', които виждали в негово лице новатор и 'модернист'.
(...) В края на дванадесети век латинският богослов Беренгар от Тур бил осъден заради учението си за Евхаристията. Той твърдял, че щом присъствието на Христос в евхаристийните дарове е 'мистично' или 'символично', значи не е реално. Латеранският събор, който го осъдил, всъщност извършил само едно - и тук според мен е същността на проблема - просто обърнал формулировката. Съборът постановил, че щом като присъствието на Христос в Евхаристията е реално, то не е 'мистично'. (...) Така западното богословие официално постановило, че това, което е 'мистично' или 'символично', не е реално, а това, което е 'реално', не е символично. Това всъщност е било крах на основната християнска тайна (мистерион), антиномичното 'съединяване' на реалността на символа и символичността на реалността. Това е била гибелта на основното християнско разбиране за онтологичната сакраменталност на творението."

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)