Честито Рождество Христово!!
Какво по точно разбираш под рождественски разказ?
Ако прочетеш внимателно текта на доц. Венци Каравълчев ще видиш че тезата му е за късен произход на празника Рождество. Ранната Църква едва ли го е познавала. За Нея основно значение е имало Възкресението, което показва шанса на безмъртната душа да влезе в НЦ.
"За първите християни, подложени на ежедневни гонения в Римската империя, за рожден ден се е смятал денят, в който някой е загивал мъченически за Христос и тези дни са се наричали „dies natales“ – „рождени дни“, т. е. дни, в които се раждаме за небето."

По-късно под влияние на римската църква в било прието празнуването на Рождество Христово в края на декември. Отделно че в римската традиция се е почитало денят на плътското раждане.
друг цитат:
"Св. Василий Велики († 379 г.) е първият архиерей, който възприема на Изток западния начин на празнуването на Рождество и църквите в Кесария в периода 360-370 г. започват да празнуват на 25 декември. В Константинопол Рождество Христово се чества на 25 декември за първи път в годината след смъртта на императора-арианин Валент, който е убит от готите при Адрианопол (Одрин) в 378 г. Това кара някои изследователи да свързват отделянето на празника Рождество Христово от празника Богоявление с необходимостта от противопоставяне на придобиващото популярност арианство......."

Нещо интересно което нернах в ФБ от отец Стефан Стефанов:
"Не само персийските мъдреци са имали пророчества за раждането на „Небесния Цар“. В четвъртата еклога на „Буколики“ (писани през 42 г. пр. Р. Хр., по времето на император Октавиан Август) римският поет Вергилий (70 г. пр. Р. Хр. – 19 г. пр. Р. Хр.) също предсказва раждането на земята на Божествен Младенец. Четвъртата еклога, която е обърната към римския политик, оратор, поет и историк Гай Азиний Полион заема особено място в „Буколики“ и е наречена „месианска“, тъй като има много сходства с пророчествата на Исаия, най-вече с 11 глава от неговата книга. Необичайният младенец, който ще се роди, е син на Бога, но в същото време има земни родители. През Средновековието мнението, че Вергилий е предсказал раждането на Иисус Христос, станало общоприето.
...
Иде последното време, вещано от кумската жрица,
и се започва наново могъщ вековечен порядък.
Връща се Девата, връща се Сатурнийското царство,
ново потомство ни вече изпраща небето високо.
Към младенеца, когато се ражда, бъди благосклонна,
чиста Луцино, че с него отстъпва желязното племе,
сменя го златният род, над света Аполон ще царува.
Докато още си консул, ще дойде векът благодатен,
о, Полионе, ще почне велика световна година;
ако през твоята власт не изчезнат следите от злото,
те ще са слаби, земята от вечен страх ще се избави.
Той ще живее живота на Бог, той ще вижда събрани
и богове, и герои, до себе си те ще го виждат
и с доблестта на баща си над свят усмирен ще владее.
Първо на тебе, момче, ще дари незасята земята
дарове малки – пълзящ нашироко бръшлян и дилянка
заедно с весел акант, с цветовете на водните рози;
вимета пълни козите сами у дома ще донасят,
лъвски рикания вече не ще застрашават стадата.
Около твоята люлка цветя ще цъфтят и ухаят,
и ще загине змията, не ще съществува коварен
злакът с отрова; но вредом ще расне амом асирийски."