В своята история Църквата познава много практики и символични значения. Съгласен съм с литургиста, че т.н. "Преждеосветена" литургия не е пълна литургия, но би било същинско богохулство да не се признаят осветените запасни частици или осветените на "нормална" литургия дарове за истинско причастие.

Не бива да се забравя, че от дълбока древност причастявали болни и немощни по домовете и за целта се използвали владишките панагии (енголпия). Тяхната поява била свързана с причастието, а днес са бижутерски украшения. Можем ли кажем, че разнасяното по домовете причастие не е съвсем истинско, а е само някакъв си там символ?

Някога, в Капиновския манастир служеше православният австриец архимандрит Анастасий. Той беше рядко начетен човек. Според него, при внасянето на потира след "со страхом Божиим...", съдържанието не е вече причастие. Не съм литургист, но не мога да се съглася. Ние, съвременните християни робуваме на символиката и се оказваме мъртви духом.

Църквата, като жив организъм6 може и трябва да адаптира действията си и символичните си натруфености според ситуацията. ДУШЕСПАСЕНИЕТО, А НЕ СИМВОЛИЧНАТА НАТОВАРЕНОСТ Е СМИСЪЛЪТ ДА СЪЩЕСТВУВА ЦЪРКВАТА.

Карантинният период е свръх сериозно предизвикателство и богословите би трябвало вече да заговорят на нов есхатолиген език, предлагайки бъдещи варианти.

От утрешния ден ще настъпват все по-невъобразимо сложни времена. Светът навлезе в нова ера, а ние разсъждаваме по-старому. Новото време налага час по-скоро да се отърсим от църковната натруфеност и да предприемем поклонение в дух и истина.

Литургията ще загуби и е загубила вече своето досегашно разбиране. Не зная колко владици и грамотни богослови го осъзнават.

Редактирано от Prokimen на 16.04.20 15:27.