|
Доколкото новата църковна формировка в Украйна е тясно свързана с римо-католицизма и без никакво съмнение ще служи като инструмент в униятските действия на Фанар, позволявам си да дам линк към статия, които ми се струва интересна и заслужаваща внимание.
Hовата псевдоцърковна православна организация с фалшив томос за милиони долари огласи намерението си за обединение с украинските унияти, претендиращи за патриаршество. Cтрува ми се, че богословите би трябвало да реагират. За сетен път се доказа, че богословие като наука няма в Православието или всички са избрали демагогията и манипулациите за свое кредо.
Никой не повдигна въпроса при какви условия ще се обединяват и при каква догматика, както и под какво началство. Доколкото новата "украинска църква" получи томос не за автокефалия, а за митрополия на Цариградската патриаршия, която се задължава за всичко да иска съгласието на Цариградската патриаршия, то изявленията са били без никакво съмнение огласена цел на самия патриарх Вартоломей. Той не закъсня да засегне въпроса за римо-католиците дали са еретрици и дали има пречки за обединение с тях.
С едно изречение казано, Фанар ползва новата църковна структура в Украйна като свой инструмент за уния.
Миналата година се появи едно странно съобщение в гръцката църковна преса, преведено и демагогски разпространено от портала "Двери". Новината заслужаваше богословски анализ, но такъв не срещнах. Ако другите професори по богослковски дисциплини са неграмотни богословски, то за редколегията на "Двери" не може да се каже това.
Съобщението беше, че Пловдивският митрополит Николай и Адрианополският епископ Евлогий, игумен на Рилския манастир, гостували на провинциален гръцки митрополит за някакъв светийски празник и служили литургия, на която дякон споменал богослужебно името на Епифаний Думенко.
На богословски език, такова споменаване означава признаване. С други думи, без "Двери" да го пишат, споменаването ще рече, че Българската църква, в лицето на своите иерарси митрополит Николай и епископ Евлогий, признава за официален "каноничен" глава на Украинската църква не митрополит Онуфрий, а именно Епифаний Думенко.
Ако в България имаше остатък от истинска Църква Христрова и поне един добросъвестен грамотен богослов, би трябвало да има анализ и изяснение на случая. Понеже няма нито православни християни, нито християнска добросъвестност, нито богословска грамотност, случката се отмина като кукерско шествие.
Богословският проблем за изясняване от канонична и литургична гледна точка е дали митрополит Николкай признава Епифаний и по силата на какви литургични правила е станало въпрсното споменаване.
Имената на главите на поместните църкви се споменават единствено от глава на поместна църква, но никога от провинциални архиереи.
Второто недоумение от кукерския карнавал - игра на литиргия е защо дяконът е споменал името на Думенко? Никога дякон не споменава или не изброява имената на патриарсите и предстоятелите на поместните църкви.
БПЦ БП и ако имаше поне един грамотен и добросъвестен богослов в Булгаристан, трябваше да изяснят карнавалната случка, но не би. Няма Църква Христова, няма християнска добросъвестност. Всичко е игра на шикалки, анархия без никакъв Христос в играта.
Онези, които са следили визитата на римския папа в България, си спомнят изявлението на митрополит Николай, което подразни националния ни слугинаж - политици, журналисти и неграмотната тълпа от православно кръстени езичници и безбожници. Митрополит Николай има смелостта да огласи, че папата иска да обединява църквите за да доведе всички до Антихриста. Това е самата истина. Тя подразни и някои митрополити. Cвето-Русенският митрополит Наум побърза с пословично лекомислие да обяви папата за най-голям патриот.
Недоумението ми е как е възможно от една уста да тече и сладка и отровна вода. Да изрича истина и да участва в карнавална провокация с поменаването на Епифаний, който веднага при получаването на томоса обяви за обединението с римо-католиците.
Нима митрополит Николай не е узнал за това?
Много въпросителни без никакъв логичен отговор. Прословутото канонично православие го няма вече. Каквото реши капризът на патриката в Стамбул, това ще е новата вяра в новия месия, който има да дойде в свое име. Ето защо църковната видимост отдавна не е Христоцентрична. В името на своето ЕГО, епископатът води стадото в прегръдката на Антихриста.
|
ускорени действия към УНИЯ [re: Prokimen]
