Както казва апостол Павел:
Ефесяни 6:12
Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.

2 Тимотей 2 глава

1 Ти, прочее, чадо мое, заяквай в благодатта, която е в Христа Исуса.
2 И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.
3 Съучаствувай в страданията като добър войник Исус Христов.
4 Никой, служещ като войник, не се вплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник.

Първият текст определя каква е войната, която като християни сме призвани да водим. Вторият текст определя оръжията, заякване в благодатта и вярно и точно свидетелство пред хора, които отговарят на изискването "способни и други да научат". Това означава, че могат точно да разберат, да приемат и практикуват чутото, да го отстояват, да му останат верни докрай - това е означава "верни човеци". И второто качество носи в нашето съвремие думата комуникативност. Да са контактни, търпеливи, да умеят да имат различен подходящ подход към разнородните хора.

Това е същността на воин Христов.

Стих 4 е интересно сравнение. Апостол Павел дава за пример истинския войник. Той трябва да си гледа войнишките задължения "без да се вплита в житейски работи". Първото и основното е войнишката му служба. Малка забележка: Войниците от Римската армия по това време са били единствено и само ергени. Семейство са могли да имат след като свършат с армията.

От това сравнение ще вземем само идеята, че войникът е верен на призванието си, а всичко останало за него е второстепенно и незначително.

За войнът Христов, чието призвание е Благовестието, то и войнишката служба влиза в областта на "вплитане в житейски работи".

Това е ако можеш да избираш.

Много труден става въпросът, ако си християнин и си призован на задължителна наборна служба. Ако е мирно време и изпълняваш само охранителна служба може да се подвизаваш като стотника Корнилий от Италийския легион, но как стоят нещата, когато си на бойното поле във военна кампания.

Следва една интересна главоблъсканица. Някъде на бойното поле стоят един срещу друг вярващ християнин германец и вярващ християнин руснак. Натискат едновременно спусъците на пушките и се убиват един друг. Ясно е, че и двамата са попаднали където не трябва и трябва да правят неща, които мразят, но … май се налага да го направят.

Какво ще им отсъди Бог, когато застанат пред Него?

Ще бъдат съдени за убийство на човек, в частност за братоубийство, или Бог ще разглежда случая от съвсем различен ъгъл.

Аз мисля, че ъгълът ще бъде различен и поради тази причина и отсъждането ще бъде различно!

И няколко реплики за света около нас. Която и да е религиозна система, която се използва за държавни цели, християнството не би трябвало да е такава, защото Царството на Христос не е от този свят, а още по-малко е от него, търси да обедини обществото, което я изповяда, за определени цели. Укрепява властта на господарите и дава емоционално насърчение на народа, когато е изправен пред война с друг народ, че неговият бог е по-силният и като такъв ще наклони везните на военния успех на негова страна.

Страшно труден и неприятен е въпросът: Кого Бог е слушал от православните свещеници, когато са освещавали бойните знамена за битките между сърби и българи в сръбско-българската война или за битките между българи и руснаци в първата световна война?

И няколко реплики за войните въобще.

Еврейският народ е водил войни, които Господ е заповядал, но те са водени, защото наистина Господ ги е заповядал и за това си има пророчески откровения.

Евреите са водили войни за освобождение, когато са се покайвали за греховете си пред Бога и Бог им е давал успех и победа, но поражение и скръб са получавали във военни кампании, когато са отстъпили от Бога и това е било за тяхно възпитание.

Има войни, които се случват, защото Бог има Свои планове за развитието на човешката история. Съня на Навуходоносор и тълкуванието, което му дава пророк Даниил. Определени войни и царства ще успеят, защото Бог е определил за различните времена, граници за народите, които ще ги обитават с оглед на Неговите вечни намерения.

Откровение 6:4
и излезе друг кон, червен; и на яздещия на него се даде да вдигне мира от земята, тъй щото човеците да се избият един друг; и даде му се голяма сабя

Така че нека да си гледаме нашата войнишка служба, а за участието ни в останалото Бог нека дава мъдрост своевременно!

Не може да се отговори накратко на толкова дълбок въпрос, който има много разклонения, но в общи линии споделих до какви заключения съм стигнал при моите размишления върху него на времето и сега.

Поздрави

Жабчо - още жив