През месец август бях в Киев за 8 дни. Престоят ми хареса и църковните ми впечатления са противоречеви.

Черкувах се както в УПЦ МП, така и в УПЦ КП.

Присъствах най-случайно на две литургии, оглавени от предстоятеля на Киевския патриархат. Богомолците не бяха толкова многобройни както в УПЦ МП, но изразяваха искрена обич към Филарет. Смая ме фактът, че 90 годишният Филарет служи без никакви признаци на старческа умора и четеше молитвите без очила. Богослуженията му бяха безупречни, както и редът в катедралата "Св. Владимир".

Продавачките в църковните магазини на КП бяха несравнимо по-нормални и приветливи хора.

Озадачен съм от един необясним за мен факт. В УПЦ МП имаше много украинци, които не говореха руски, докато при Филарет преобладаваха руски говорещи.

Впечатлителни са богослуженията в Йонинския манастир с настоятел еп. Йона Черепанов. Храмът беше препълнен с млади семейства и младежи. Причастиха над 100 деца. След литургията еп. Йонин беше необичайно достъпен за всички. Дори и с мен размени няколко приказки.

Манастирът му е едва ли не в центъра на Ботаническата градина. В края на същата ботаническа градина има и друг манастир, принадлежащ на КП. Богослужението беше стилно, но богомолците отстъпваха по многобройност.

По манастирите на УПЦ МП ме изкуши търгашеството. В един храм няколко продавачници. След Йонинския манастир намирам като най-молитвено пение във Флоровския манастир, в който се черкувах на Успение Богородично (за бдението бях в катедралата, където служи Филарет при изрядна дисциплина).

Не можах да устоя до отпуста във Флоровския манастир. Излязох. Храмът е малък. Плащницата заемаше много място и през цялата литургия беше непрекъснато движение за целуване на плащеницата. На малкия вход започна истинска какафония. В олтара и на певниците служат литургия, а в средата на храма, където стоях, се развика гръмогласно един поп, четейки последованието за изповед. Стори ми се кощунствено кошмарно и излязох.

Това ми позволи да събеседвам с една високо образована монахиня в църковния магазин.

Болшинството не искат автокефалия, боейки се от политическата намеса на властта. Смятат, че сегашият им статут на широка автономия е несравнимо по-добро разрешение от гръцката автокефалия.

Митрополит Онуфрий е авторитет за богомолците и за него са готови да пролеят кръвта си.

Между двете църковни групировки се усеща ненавистта. По-осезаема е сред богомолците на УПЦ МП.