Положението е, че знаещите, компетентни и чието мнение е съществено мълчат, а говорят тези с политически предубеждения и само техните викове се чуват (Путин е политик, не говоря за него, той не е епископ). Затова агресивното някак си изпъква, но не мисля, че то доминира. Въпросът ескалира и е вече отвъд действията на тези двама патриарси. Църквата е съборна, а не е в ръцете нито на патриарха в Москва, нито на този в Истанбул. Разумът тържествува с времето, когато му дойде времето и викащите са се навикали. За мен е важно какво първо БПЦ ще се произнесе и в последствие Православието като съборно. Вярвам, че Православието ще възтържествува над имперските амбиции на разни настоящи сили (на изток и на запад) и амбицията на византийците, чиято сила е отдавна заминала. Историята познава подобни случаи.

БПЦ може да не е политически силна, но вярвам, че в този момент има моралната сила за такова коварно време. Затова съм спокоен.