Бръмбари в главата ми. Учих индология в Циек от 2000 до 2005 после прекъснах. Всичко почти съм забравил, отдавна не общувам с преподавателите. Но после срещнах тъй наречените 'бхакти'-човеците, които са приели да вярват, да следват каквото пише в книгите на Шрила Прабхупада. Прекрасни млади хора, не съм ходил където се събират от доста време. Отделих се от тях- да не ходя вече там - защо? Не знам защо точно - дали е искрено, сърдечно или интелектуално, разсъдъчно или под влияние на други хора и книги. Не бих искал тези хора да ме смятат за предател, ако си спомнят за мене. Мечтая да намеря книжка, която всичко обяснява, така, че всички хора, които познавам да се съгласят че написаното в тази книжка е истина- да разяснява всичко и всички ние с такива духовни търсения да се съгласим с единствената истина.
Това е сигурно всичко умът ми, помислите, а Бога-Единствения Бог си знае как всички да се спасят и да доведе всички до познание на истината и вяра в точната истина без полу-истина и заблуда.
Чакам да срещна такава книжка, текст, която да разясни на мен и другите търсещи точно всичко както си е.
От къде идва трудността - от това: между Православието и бхакти йога както и други учения от др. Индия има едни прилики при сравнението им се намират прилики. А има и разлики. Но истината за всичко не може да е повече от една, тъй че ние трябва да приемем едно нещо за истината, другото да отхвърлим и е хубаво да го отхвърлим с много ясни аргументи и доказателства за истинността на едното учение и лъжовността, полу-истината или заблудата на другото учение. И също така - историята е добре да се знае - как се получават приликите - кой кого е повлиял.
Мисля че това си е цяла наука.
Но не е , разбира се външна наука - да търсим търсим и да разчитаме на своя разум да ни доведе до истината. Самата истина - Единствения Бог аз приемам , че си определякого да просвети, кого да остави на неговия ум.
Може би с мен се случва второто, затова и така търся и още не съм намерил точната книга, текст, който напълно да ме удовлетворява като обяснение.
Тези дни може би нещо вярно 'помислих': че просто си мисля че много знам и никого не признавам по-знаещ, докато това съвсем не е признак че нещо си разбрал, напротив. И истинска яснота за всички духовни истини може да има неграмотен дори човек, тъй че това, че някой много чете (аз дои не съм толкова начетен), дали не може да стане пречка- ако смяташ себе си начетен - и затова нямаш човек на когото да се довериш...
Но нищо, първата част от пътя е ясна - да осъзнаваш своето падение, да разбереш своите грехове и своята заблуда и може би поне да се оглеждаш в хората. А ясно е и че съвсем не си начетен, което всъщност и христос казва: Книжниците приличат на богат човек, който вади ново и старо от съкровището си. Дори това не разбирам съвсем - тайна.
Тайна, майна