|
Ами разбира се, че обсъждам и джендър-правата. Няли сам се съгласихте, че те нямат общо с лгбт-правата. Джендър или социален пол го ползвах тъкмо според дефиницията на конвенцията и аргументът ми е само за жените. Така че си сверете вашия предавател първо преди да критикувате моя.
Ухажорството го дадох като пример на потенциално насилие, защото в ИК под насилие се разбира дори отправяне на заплаха за насилствен акт, който вероятно би могъл да доведе до физическа, психическа, икономическа и пр. вреда за жената (вж. чл. 3 от ИК).
Започвате ли вече да схващате идотщината на този документ? "Ей, маце, ща скъсам!" вече ще се тълкува като насилие срещу жените.
Освен това, за "третия пол". Българската праволавна църква беше напълно права да съзре и да заклейми отварящата се врата в ИК за увеличаване привилегиите на хомо-, транс-, и прочее сексуални и полови идентичности.
В основния текст на ИК под "социален пол" се разбират полово специфичните роли на жените и мъжете, предписани от обществото (напр. момичетата си играят с кукли, момчетата с колички), тоест няма "трети пол".
Дотук добре!
НО в чл. 53 на обяснителния доклад към ИК се казва следното, което не само е свързано с "третия пол" (ако ползваме шеговито този евфемизъм за нестандартни сексуални и полови идентичности), но и с равнопоставянето му с реалните малтретирани жени при достъпа му до подкрепящи услуги, тоест жертвените статути се увеличават и така реалните жени, жертви на реално домашно насилие ще получават по-малко грижа.
Ето и текста на този чл. 53:
В светлината на тази съдебна практика авторите са искали да добавят следните основания за недопускане на дискриминация, които са от голямо значение за предмета на Конвенцията: пол, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут, което означава, че това е един отворен списък. Изследванията в областта на поведението на жертвите на насилие срещу жени и домашно насилие, търсещи подкрепа и съдействие, а също и на услугите, които им се предоставят в Европа, показва, че дискриминацията срещу определени групи жертви все още е широко разпространена. Жените все още могат да бъдат подложени на дискриминация от страна на правоприлагащите органи или съдебната власт, когато съобщават за актове на насилие, основано на пола. По подобен начин гейовете, лесбийките и бисексуалните жертви на домашното насилие често са изключени от услугите за подкрепа, поради тяхната сексуална ориентация. Определени групи физически лица могат също да се сблъскат с дискриминация въз основа на тяхната полова идентичност, което с прости думи означава, че полът, с който те се идентифицират, не е в съответствие с пола, който им е отреден по рождение. Това включва някои категории лица, като например транссексуалните лица, трансвестити, травестити и други групи от хора, които не отговарят на това, което обществото е определило като принадлежащо към категорията на „мъжете“ или „жените“. Жените-мигранти и бежанци също могат да бъдат изключени от услугите за подкрепа, поради статута им на пребиваване. Важно е да се отбележи, че при жените има тенденция да бъдат подложени на множество форми на дискриминация, както например жените с увреждания и/или жените от етническите малцинства, ромите или жените с ХИВ/СПИН, като това са само малка част от тях. Това не е по-различно, когато те стават жертви на насилие, основано на пола.
Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)
|
Чл. 53 от Обяснителния доклад [re: Герисъм]
