Хаха, прав си че ти е доста дълъг постинга...

Няма значение образованието на дискутантите по темата; всеки може да каже нещо съществено, стига да има какво; специалността ми в случая има отношение по темата, само дотолкова, доколкото я работя; нерядко в работата ми се занимавам със случаи на истински жертви на домашно насилие (системно и често физически малтретирани от съпризите си жени, вкл. с физически белези, които ходят с наведена глава и избягват общуването с хора извън семейството), както и с фиктивни жертви (истерични дами, които се държат сексуално предизвикателно на публични места, нямат против някой "истински мъж" да ги пребива и унижава в сексуална игра и изобщо, но които, когато някой "обикновен" им направи жест, който те субективно възприемат като сексуален намек, са готови да го съдят за сексуален тормоз, или да подадат оплакване пред шефа му, или най-малкото да се разкрещят и да направят сцена).

Е, скромното ми допускане, е, че с подобно увеличаване правата на жените, каквото е заложено в ИК, първият тип (истинските жертви) няма реално да бъдат по-защитени, докато вторият тип (предизвикателните рискови дами) ще има още законови точки, по които да шантажира мъжете, били те виновни или невинни.

Миенето на чинии или прекаленото кавалерство едва ли могат да бъдат считани за насилие по полов или социално-полов признак, дори и според конвенцията. Но, да, ИК действително отваря врата за криминализиране на случаи, при които жена, съгласна на нещо, което според ИК е насилие, също да бъде обект за защита дори против волята й. Прекалено навлизане на държавата в интимността на семейството. В тайнството на брака, както бихме казали като християни.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)