...... Доколко добре се е справил е както виждаме субективно...
Разбира се - още повече, че и не съм запознат с трудовете на Уилард.

Но е съвсем обективно, че Ницше е успял да предвиди развитието на Европа от френско- пруската война до днес - за съжаление. На пръстите на ръцете си мога да преброя философите, които са имали такава проницателност - дали и Уилард може да бъде сред тях .... съмнявам се. Академичните философи са твърде възпитани, за да преодолеят някои граници, размислите им минават през прекалено много филтри - Ницше е философ по рождение, напълно автентичен и, като такъв не се е съобразявал със порядките, цензурата при него липсва.

Например - вижда се, че Уилард съзнава, че Ницше на практика не е така влиятелен, като Исус. Можем да си представим днешния свят без Ницше, но е абсолютно невъзможно да си го представим без Исус. Наистина ще е пресилено да кажем, че Ницше е основна движеща сила и ще е пак така неуместно да разглеждаме Исус просто, като философ. Но за каква "най- голяма морална революция" говори този човек - от една страна представя днешния свят, като Ницшиев, а от друга Исус, като фундамент на същия този Ницшиев свят. В какво тогава се изразява моралната революция - с кое събитие стартира? Векове наред след Исус, Европа не само, че не е била по- морална, ами е била в един от най- неморалните си периоди изобщо. Тези му изказвания даже не са разсъждения, не са философстване - просто повтаря по инерция, разни нищонезначещи сладникави думи. В това е разликата - Ницше не се интересува да спечели симпатиите на читателя, него го интересува факта, истината, действителното положение, доколко успява да го отрази е отделен въпрос, но остава предан на безмилостната искреност.