попски хумор / Религия и мистика / Православие

Бе не е баш по темата, ама за да не пускам нарочна тема пускам тук нещо от отец Николай Андонов

"За 30 години поплък, се нещо се научих, ... що е гьонсуратлък в църквата.
Днеска бех решил да кажем най-убавата проповед у мойо живот, ем послучай 30 г. от запопването ми, ем за Рождество Христово. Викам си язе:
- Е те сега че ви го върнем тъпкано, че ви скастрим, като останалите попчета. Така че ви се накарам оти не сте у църквата, а у магазино! Оти не славите Рождество, а плюскате 5-7-9 манджи!
Изтъпанчих се значи пред ората и ги гледам, я њих гледам, они мене гладат. И, а да отворим уста и да им се скарам, оти са яли, оти не са се изповедали, оти не гледат у яслата кога че се роди Христос, оти не зимат комката и... и те тука се секнах. Викам си:
- Чекай бе попе, ма тя яслата скрита зад иконостасо, а там нарóдо сакън, не мое да надзърта. А надзърне; некой, а къш, бегай от тука, владиката че ми се кара. А за комката...е как па че им я давам?! Кажи им приступите и кръгом, ного им отбират главите кво значи приступите. А по това време мое и некой грип да фанем ако некой кусне преди мене. Па ми дойде на акъло едно нещо от литургията дето само ние колегите зад паравано, пардон иконостасо си викаме "простете ми братя(и сестри) и се молете за мене грешния" Е да ама аз понеже немам икотостас(параван демек) преди 15 мин. им го бях казал у очите и не идеше да изпадам в тафтологии. Замълчах си...толко, толко ми беше най-убавата проповед през тия ете 30 години. А после на кафето, един от вярващите ми вика:
- Браво отче, така трябва, когато няма какво да кажеш най-хубаво е да си замълчиш.
А попадията солидарно кимна с глава, знаете ги кви са попадиите се сечено да ни прават, ама она после ми рече:
- Хубаво е че имаш срам и своята вина не хвърляш на стадото."