|
Тема |
Re: Отечник, Св Тихон Воронежский [re: nabludatell42] |
|
Автор |
bva (новак) |
|
Публикувано | 01.12.17 12:42 |
|
|
Благодаря! Да доста вероятно е Брянчанинов да е съставил целият Отечник предимно за монаси - идваше ми на ум докато го слушах, но специално смъртта...на тялото, е нещо което ще постигне всички ни, без значение на, чин, сан, позиция и пр. И да, Отечник ми беше препоръчан от монаси....
Относно смъртта обаче, ще си позволя да споделя и нещо лично. По Божий промисъл или не, до сега съм бил 2 пъти на смъртно легло, вторият път след тежка катастрофа в пълно съзнание...Технически ме бяха оставили повече от 2 дена с тежък перитонит, от което се получава натравяне на кръвта и може да доведе до смърт... Та бих споделил, че след 48 часа в такова състояние, започнах да усещам как силите започват да ме напускат и започваше да ме унася да заспивам...Физически бях нарязан и потрошен...разместена лява китка, счупен палец на десният крак, дълбоки прорезни рани по коленете, скъсани черва (от удара на колана при почти челен удар на мицубиши каризма с ТИР), но въпреки физическата болка и трезвото осъзнаване че това заспиване би било смъртта, бях много спокоен...Да вярно е че като по филмите тогава започнах да премислям целият си живот, сещах се за неща от детството си, за които не бих и помислил иначе, мислех за преживяното тук и там и правех някакъв вид финална равносметка от която и произтичаше това невероятно дълбоко спокойствие. Казано по друг начин, осъзнавах че в животът си съм правил много грешки, които ако можех да се върна не бих направил пак, НО нямаше нищо кардинално за което да съжалявам... Та тогава си пожелах, че ако оживея бих искал при следващ такъв момент да се чувствам поне по същият начин - истинно спокоен и доколкото го разбирам, рецептата за това е истинното живеене...
Та ако се върнем към писмата: "Смъртта невидимо следва човека. Там го постига, където той не е очаквал; тогава го постига когато не е очаквал; така го постига, както никога не е предполагал. Бъди всякога такъв, какъвто би искал да бъдеш при кончината си. ", ми прозвуча много близко и като собствено преживяване и като мяра за житеийска истинност в светският живот.
Господи, сине Божий Исусе Христе, помилуй мене грешния.
Поздрави, Рости
|
| |
|
|
|