|
От килийните писма на Св. Тихон Воронежский
Светото Писание е слово Божие. То ти говори, както и на всеки човек. То ти е дадено за получаване на вечно спасение, поради което търси спасението си в Словото Божие – Свещеното Писание. Престани да любопитстваш какво се случва тук и там, а се постарай да разбереш какво се случва в душата ти с помоща на Божието слово, към каква окончателна цел си тръгнал – към погибел или към спасение, на какъв път се намираш, на пътят на праведните или нечестивите?
В Светото Писание е представен превъзхождащият всяко описание Бог, така че да Го познаем доколкото Той ни е дарил да Го познаем; в Светото Писание е представена всесвятата воля на Бога, така че ние да я изпълним; в Светото Писание е описан вехтият и новият човек или умиращият и спасяващият се, показани са пътят водещ към спасението и пътят водещ към гибел. От Светото Писание ще видиш че трябва да срещнеш всеки човек след неговата смърт, във вечността.
Първото и най нужното дело за всеки хрисиянин е постигането на вечно спасение. По време на нашето земно пребиваване са ни нужни дрехи, храна, питие, жилище и други, но спасението е най нужно от всичко – то ни е така нужно, че всичко времено в сравнение с него е нищо. Всичко има този, който е придобил спасение,нищо няма онзи, който не е придобил спасение, даже и целият свят да му принадлежи (Мт. 16,26).
„Каква полза има човек ако придобие щелият свят, но погуби душата си?”(Мт. 16,26). Единственото нужно нещо е спасението! Всичко веществено което имаме и придобиваме по време на земният си живот ще оставим в денят на смъртта си: ще го оставим на близките си, на приятелите си – богатството, почестите та дори и нашето тяло. Вечното спасение или гибел ще бъдат единственото наше достояние във вечността, където ще получат пълно развитие и ще ни доставят или нескончаемо блаженство или нескончаеми бедствия.
Нека главното дело и грижа за всеки християнин бъде делото по спасението и грижата за него. Който се отдаде на спасението с такъв сърдечен залог, ще се спаси, защото всесилният Бог ще му помогне да се спаси със своята благодат.
Увери се че Бог присъвства навсякъде и вижда всяка твоя помисъл и начинание, слуша всяко твое слово. Той подробно и точно вписва в Своята книга цялото ти поведение и ще ти го обяви в денят на твоят съд, на който ще бъдеш съден според поведението си. „Ще те изоблича – казва Той чрез пророка,- и пред лицето ти ще представя греховете ти” (Пс. 49,21). Пази това в паметта си и ще се обновяваш ежедневно. Ние имаме нужда да се принуждаваме да освояваме най осезателната и очевидна истина: ние сме отровени с грях; ние се намираме в състояние на пагубна самозаблуда и сме се отчуждили от спасителната истина.
Увери се че вечна мъка ще наследят нечестивите и непокаялите се грешници и че вечно блаженство ще постигнат праведниците и покаялите се грешници.
Можеш да бъдеш уверен че ще умреш, да непремено ще умреш. Виждаш ли как изнасят починалите твой братя из жилищата им – изнасят ги еднакво и от бедната им хижа и от богатият им палат, еднакво ги предават на земята? Това непремено ще последва и теб „от земята си дошъл и внея ще отидеш”! (Бит. 3,19). Всички мъртавци са оставили всичко което са имали, ще го оставиш и ти. Когато те (мъртавците) се доближили до часът на смъртта разбрали, че всичко на този свят е суета, суета на суетите в най дълбокото значение на тази дума. И ти ще разбереш това по необходимост, когато дойде смъртният ти час.
По добре да разбереш това навреме и съобразно това да коригираш свойте деиствия. Защото при идването на смъртта никой и нищо не може да ти помогне, нито близките ти, нито приятелите ти, нито високият ти чин или титла, нито множеството подчинени, нито пък голямото богатство. Смъртта е неомолима и неотразима. Не искат близките на умиращия да го пуснат, нито пък той иска да остави тях и земното, към което се е пристрастил и приобщил, но волята на смъртта е по могъща от неговата воля и усилия и волята и усилията на всички хора. Против своята воля и тази на близките си умиращият оставя всеки и всичко и против волята си се пренася във вечността. Сетни сълзи, сетни ридания, сетни вопли, сетни стонове и терзания! Така са умрели всички смъртници, така ще умреш и ти. При настъпването на смъртният час умиращият си спомня целият си протекъл живот; за него е готов нелицеприятен съд, който ще реши неговата участ във вечността; обхващат го страшен трепет и недоумение. Такова (вероятно) ще бъде и твоето положение, когато приключвайки земният си път ще стъпиш на границата отделяща временното от вечното, тленното от нетленното.
„Блажен умиращият за Господа” (Откр. 14,13): когато той при смъртта си остави всичко, тогава преизобилно ще се слее с Господа, източникът и съкровищникът на всички блага. И това ще стане защото по време на земният си път умиращият е оставял всичко за да придобие Господа. Угаждай на Бога отсега, както подчиненият угажда на владиката си, за да може при разделянето на душата от тялото, Той да те е признал за свой и да е прострял към тебе могъщата си десница, да е избавил душата ти от твойте врагове – демоните, който ще се устремят към теб за да те погубят в тъмнината на ада
Възлюбени – непрестанно си припоняй, постоянно помни за часът на твоята смърт. Страшен е този час не само за грешниците, но и за светите люде. Последните са прекарали целият си живот в размишления за смъртта, като взорът им е бил вперен в хоризонта на вечността и необятните пространства започващи след него, както и са се обръщали към своята греховност, взирайки се в нея като в тъмна бездна – на съкрушеното им сърце от което изливали непрестанни топли молитви към Бога за помилването си.
Oбърни се от суетата и самозаблуждението, обърни се с лице към истината! Обърни се от греха и света към Бога! Обърни се от временното към вечното! Отхвърли всички пусти занимания и наслаждения, пристъпи към изпълнението на словото Божие, дръж се към това спасително и животворящо слово, то ще те просвети и ръководи към вечното блаженство.
Разпознай и се убеди, че разкошът, пировете, увеселенията, игрите, разсеяният живот, с други думи всичко което може да се определи като светска суетност, която безпокой и разсейва човека, цялото му време и способностите на душата и тялото му, е нищо друго освен самозаблуждение и сатанински козни измислини и устроени да заблуждават хората. Ако не разбереш това от Божието слово своевременно, то ще го разбереш при настъпването на смъртният ти час. Който не изучава нещо, той го и не знае. Който знае малко за великото и не го изучава, той го счита за маловажно, малозначно и нощожно.
Не познават християните християнството заради това, че не го изучават; не обръщат никакво внимание на изкуплението и въплащаването в Бога- пренебрегват това велико Божие дело, поради факта че не се мислят и не се интересуват от своето спасение. Пренебрегвайки великите Божий дарове, те изцяло се предават на суетността, в която няма нищо съществено. Ще се разгори Божият гняв на такива християни! По лесно ще бъде на идолопоклониците и мохамеданите в денят на съдът Божий, отколкото на такива християни.
Ако искаш вечното спасение да бъде твое основно дело, в земният живот бъди като странник и пришелец.
Преди потопа хората яли, пили, женили се и богохулствали и всичките им помисли били устремени към задоволяване на плътските им страсти; внезапно дошла вода и ги погубила. Така и днес, хората ядат, пият, развличат се, женят се и богохулстват отдавайки се на своята суетност и разсеяност, без да обръщат внимание на Божийте дела и Неговият съд. И внезапно ще прозвучи архангелската тръба и ще обяви Съдията – станете мъртавци и идете на съд (Мт. 24).По воденето на такъв безбожен начин на светски живот можем да заключим че денят Господен наближава.
Не се заблуждавай от богопознанието и богопочитанието на съвременните християни, на езика на които е изказност по Бога, а в сърцето им безбожие. Показвай богопознание и богопочитание с твойте дела, а не с голи думи (2 Тим. 3 и др.)
Светът не е тъждествен на плътската похот – и тя и гордостта житейска са неща заключени в сърцето. Трябва всичко това да бъде изгонено от сърцето, за да може то да се просвети. Защото светските страсти и духовното просвещение са противоположни. Трябва едното да отстъпи на другото и колкото повече отстъпват светските страсти, толкова повече се просвещава сърцето.
За познаването на Бога трябва откровение от Него. Словото Божие проповядва Бога, но без Бога познаването на Бога е невъзможно. Сляп и тъмен е нашият разум и се нуждае от просвещение от Онзи, Който преобръща мракът в светлина. Затова словото Божие трябва да се чете внимателно, но просвещението да се моли от Бога. Мракът трябва да бъде прогонен от свръхестествената светлина. Светото писание е светилник, но само откритото вътрешно око може да види светлината му. Слепият не вижда тази светлина, защото няма осветена сетивност: „Отвори очите ми, за да разбера чудесата на законът Ти” (Пс. 118,18).
Отреклите се от светските страсти даже и азбуката да не знаят, биват по-мъдри с Божието просвещение и се отличават от онези, които цялото Писание знаят но искат себе си да прославят. Светото Писание ни е дадено от Бога за наше спасение и слава на името на Бога, така и трябва да го четем и се поучаваме и разбираме. Защото когато го четем и тълкуваме за собствена слава, то не само няма да ни донесе полза, но ще бъде в наша вреда.
Всеки Божи дар се обръща протива нас, когато чрез него не славим името Божие, а търсим своя слава.
Разбери, Бога без Бога да познаеш не можеш и колкото повече Го опознаваш, толкова повече се смиряваш и се боиш от Него.
Мисли и постоянно помни, че Бог е твоят Бог, Творец, Господ, Цар и Благодетел, въпреки че Той е Бог и на всички останали и въпреки че повелява на всички поравно да се подчиняват и творят благо – приемай че все едно тези повели късаят лично теб. Тогава с Неговата помощ ще се зароди ново движение и дух и колкото по-често се поучаваш от тях, толкова повече ще се доближаваш до Бога. Към това винаги е необходима и молитва, защото без общение с Бога познаването Му е невъзможно.
Безаконният и безотговорен начин на живот е занк на безбожие криещ се във вътрешността на сърцето – на такъв се казва „че в сърцето си няма Бога” (Пс. 13,1).
Хората искащи да правят беззакония търсят скрити места – блудниците и крадците търсят ноща и мрака, лошите и подкупните правят делата си в тайна; лукавците, лицемерите и злбните таят злобата си вътре в себе си; и всички дела на злото се правит в мрак, като грехове на мрака.”Всеки който върши зло не обича светлината, защото тя го изобличава”(Ин. 3,20). Всички такива хора искат да се скрият, но се лъжат бедните.
Който иска да приеме Христос в сърцето си, той трябва да се очисти с истинно покаяние. Чрез закона Божий да разбере своите грехове и чрез искрено покаяние да ги очисти в съкрушеното си сърце, като най вече проси очистване от Бога, с което при него ще дойде Христос и ще му даде мир и свобода, каквито светът не може да му даде... Нека се покаем и ние и да признаем че сме недостойни за нищо и Христос Бог, като човеколюбец ще ни удостой с милостта си. Той удостоява с благодатта си смирените и им помага.
Човешкото сърце е едно и когато търси временното, тогава то се отдалечава от вечното. А когато се обръща към вечното и се вглъбява в него, тогава забравя за временното. Двояка грижа за временното и вечното, двояка любов към временното и вечното в сърцето не може да има – непремено в него преобладава едно от двете или временното или вечното.
Смъртта невидимо следва човека. Там го постига, където той не е очаквал; тогава го постига когато не е очаквал; така го постига, както никога не е предполагал. Бъди всякога такъв, какъвто би искал да бъдеш при кончината си.
Размишлявай за това и няма да пожелаеш нито чест, нито слава, нито богатство, нито пък някакви други преимущества и наслаждения на светския живот. Мисли че би могъл да умреш днес или утре и тогава всяка суета ще изчезне от сърцето ти. Какво са честта, славата, богатството и преимуществата за онзи, който се намира на смъртно легло? Предлагай му царство, планини от злато и той няма да им обърне никакво внимание. Едничка ще бъде мисълта му и грижата му, как да си отиде от земният живот със спасение и блаженство. Пази от сега такава настройка, тоест мисли за всеки ден като за последен в живота ти и очаквай че Господ ще те призове. При такава настройка нищо в светският живот няма да ти се стори привлекателно и ако задържиш това състояние до края, ще си отидеш благополучно.
Бидейки в земният живот не се сливай често с тъмнината на ада, за да не отидеш там вечно с душа и тяло.
Източник Св. Игнатий Брянчанинов, Отечник
Превод, Рости
|
Отечник, Св Тихон Воронежский
