Цялото объркване идва оттам, че хората се привързваме към този мамлив свят на мамона - свят, "цял лежащ в злото" (по памет). И когато привикнем с "миризмата" на това зло, то се стига дотам, че започва да ни се услажда, грехът се превръща в нещо естествено, злото се приема като нещо добро, на черното започва да гледа като на бяло, като на нещо привлекателно. И това в наши дни е повсеместно явление, беззаконието се е превърнало в норма на поведение.
Трудно е човек да се измъкне - измъква, от тази ка, л но Бог знае немощите ни. А пък ние знаем, че ако за нас нещо е невъзможно, то за Бога всичко е възможно (и това го казва, по отношение на главното: на спасението - в отговор на недоумяващите ученици - "кой може да се спаси"*).
". . . всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите." Амин.
* В тази конкретика и в духа на казаното, изводът е, че ние в една или друга степен сме лицемери, ако не сме готови за отдадем земното, преходното, за Царството, за Вечността .
Всеки християнин изповядва Символа на вярата, но колко осъзнават, че самото Христово Евангелие е "Евангелие на Царството", Евангелие на живот вечен в Живота, Евангелие, да отдадем целия си живот и самите себе си на Христа Бога. Защото живота ни започва с онова "в_дух_ване" за дихание за живот" (Битие, 2:7) и едва сле това "в_дух_ване", човекът става Бого_образен и - в някакъв зачатък - Богоподобен.
Ако изгубим и този начатък на Богоподобие, то се принизяваме до скотовете и затова мнозита не се срамуват да приемат учението за маймунския произход на Негово Величество Човека - венецът на Божието Творение - онзи, заради когото Самия Творец стана човек, за да ни издига до Себе Си, до Всесъвършенството. Стига да го желаем, с чисто сърце, с търсене с дух и с истина.
"Всичко, което поискате в молитва с Вяра, ще получите". Амин.
|