Добра статия, благодаря Наско.

Всъщност самооправаването почва от райската градина май. Адам казва "Жена ми ме накара" Ева "Змията ме изкуши"... Как обаче можем да се борим с това? Може би -
да бъдем брутално честни със себе си? Звучи трудно.

Скоро попаднах на мисъл от св Иоан Дамаскин, за разликата между доброто и злото. Злото води до пристрастяване; от него е трудно да се откажем, и тогава вече нямаме право на избор. И вече наистина "обстоятелствата ни го налагат", но с тази разлика, че съзнателно сме се довели дотам.

Докато с доброто не е така. От него винаги можеш да се откажеш, и имаш свобода. И да правиш добро изисква - предполагам - постоянно и съзнателно усилие, против обстоятелствата понякога...