"Когато човек започне да съпоставя себе си с Евангелието, когато започне да съпоставя себе си с този свят, той става много неуверен, защото е ясно, че човек, който чете Евангелието и го прилага към себе си, разбира, че е невъзможно да се живее така. Нито един човек няма да каже, че той може да направи това, че е способен поне в нещо да изпълни Евангелието. Така и апостолите попитали Христос, когато Той казал на богатия юноша, който сякаш живеел църковен живот, изпълнявал заповедите, спазвал постите, а след това настъпил момент, когато трябвало да последва Христос. Просто да остави всичко и да върви след Христос. „Всичко Мое е твое” – му казва Христос, и в отговор искал да чуе: „И всичко мое е Твое”. А той се почесал зад врата, богатството му било голямо – и не тръгнал. Апостолите разбрали, че така никой няма да тръгне след Христос: „А кой тогава може да се спаси?” – питат те Христос. Той казва: „Това е невъзможно за човеците! Но невъзможното за човеците е възможно за Бога!”. Ако човек по своето вътрешно разбиране пожелае да се спаси, той трябва да признае, че това за него също е невъзможно. Ето как нашата Църква е странна, в нея няма на какво да се опреш, освен на Христос. В тази Църква няма никого, на когото бихме могли да се опрем, освен на Него, защото само у Него има всичко. А ние през цялото време идваме за нещо друго."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите