Аз не обвинявам новия митрополит Киприан. Той няма абсолютно никаква отговорност за досегашните проблеми в епархията.

Понеже не познавам никого и нямам реална представа за действителността, не мога да взимам страна.

Моята реакция е само на един проблем. Ако е вярно споменатото за потребисването на причастието, то е много сериозно. Ако се вземе предвид, че обвиняемият се сили да стане владика, тогава ситуацията ще е кошмарно катастрофична.

Все още има монаси, заробени доживот да плащат паричните дългове на един помпозен и претенциозен епископ. Ако се появи и друг - небрежен към причастието до кощунство, то възниква въпросът какво ще търси човек в такова странно общество.

Огласявам личната си обърканост и недоумение как Църквата стигна до едно такова драматично състояние.

Колкото до прословутите 130 манастира, за мен те са музейни и атракционни забележителности, но не и 130 реални манастира.

Погледнете сайта на Софийска епархия и ще видите, че в Софийската Света Гора болшинството манастири имат по един населник, а други са стопанисвани от енорийски свещеници. И в двата случая не може да се говори за традиционен манастир.

Нямам реална представа от новото поколение монаси и действителността по манастирите.

От край време в женските манастири е имало по-добра дисциплина. Подобие на манастири могат да се нарекат ставропигиалните поради факта, че имат по няколко монаси и това предполага някакви богослужения.

Ако има един населник, той е по-скоро пазач на стените. Физически не може да извършва уставни богослужения. След смъртта на митрополит Геласий, едва ли има грамотни в Типика или богослужебния устав. Смея да предположа, че в нито един от БГ манастири не се служат уставни богослужения.

Проблем е и самият Типик или богослужебен устав. За България не е известно по какъв се служи. Принципно, манастирите би трябвало да служат по Иерусалимския устав, като Псалтирът се изчита за седмица, а през Великия пост - две пъти за седмица. Не вярвам някой да е компетентен в Иерусалимския устав. Аз съм първият некомпетентен.

В енорйските храмове се ползва един Типик, съчиняван навремето за българската църковност. Лично на мен ми харесва. Опростен и съкратен е до минимум.

Сериозен и истински манастир не може и едва ли ще има занапред в България. Непреодолимият проблем е липсата на приемственост. Монах не се става с наденатото расо и с прочетените книги. В БГ се стрижат монаси и се оставят сами на себе си. За духовна култура и усъвършенстване не може да се говори. Няма ги духовно опитните, изпитаните, за да предадат духовен опит.

Какво ще предаде уважаемата нашата клубна игумения Юлита? Високо образована жена е, изчела е аскетичната книжнина, но това е крайно недостатъчно. Тя не е живяла в монашеска община като послушница, нищо от никого не е получила, за да може да предава. Колкото и да е добра, все нещо ще куца в духовността й и ще може да предаде или наложи по книгите осакатена духовност. Това го казвам с уважение, а не като критика.

Затова ижодът може да е само един, но той е фантасмагоричност за момента. Един мъжки и един женски манастир да са задължителна поне 3 годишна школа за бъдещите монаси и после да ги разпращат по епархиите. Виждането ми е утопия.

Никой владика не е загрижен за душеспасението на който и да било. Оттук липсата на катехизация за миряните и монашеска дисциплина за монасите. Нужни са пазачи на манастирските сгради и да върви свещеният бизнес. Душите на хората - по дяволите!

Редактирано от Prokimen на 11.07.17 22:53.