Да, резонен и труден въпрос. Библейската податка, за която се сещам е притчата за талантите. Всекиму различно е дадено. На когото е повече, от него повече и ще се изисква. Попаднах на статия по темата (Св.Николай Велимирович)

"Да вземем и най-лошия и най трудно обясним случай. Представете си сляп и глухоням човек, който прекара така целия си живот на земята, от раждането до смъртта. Как може да се спаси той? Такъв човек също има дар, и то голям. Ако той не вижда хората, те го виждат. Ако той не дава милостиня, то подтиква другите хора да бъдат милостиви. Ако не може с думи да напомня за Бога, той сам служи като напомняне на хората. Ако не проповядва с думи, той самият е жива проповед за Бога. Наистина, той може да приведе мнозина към спасение, а с това да спаси и себе си. Но знайте, че слепите, глухите и немите обикновено не спадат към онези, които заравят в земята своя талант. Те не се крият от хората, а това вече е достатъчно. Защото всичко, което имат да покажат, показват. Самите себе си! И това са парите, които те влагат в оборот и ги връщат на Господаря с лихва. Те са Божии слуги, Божие напомняне, Божи призив. Изпълват човешките сърца със страх и милосърдие. Те представляват страшна и ясна Божия проповед, врязана в плътта. А онези, които имат и очи, и уши, и език – именно те най-често закопават своя талант в земята. На тях е дадено много, и когато от тях ще се изисква много, няма да могат да дадат нищо.

И така, неравенството е поставено в самата основа на сътворения свят. Но на това неравенство трябва да се радваме, а не да се обявяваме против него. Защото то е поставено от Любовта, а не от омразата, от Разума, а не от лудостта. Човешкият живот не е лош поради липсата на равенство, а поради отсъствието на любов и духовен разум у хората. Внесете повече божествена любов и духовно разбиране за живота, и ще видите, че това неравенство пак няма да бъде никаква пречка за блаженството на хората."