|
Преглеждайки публикациите в дружеската си лента, откривам една интересна статия. Знайно е, че птичка пролет не прави и затова е още рано да се мисли, че желаното ще е от утре реалност. Иска ми се да вярвам, че идеята ще бъде широко обсъждана. Колкото и привлекателна да изглежда тя, моята християнска съвест е смутена. С всеки изминат ден забелязвам с много болка как църковността ни потъва в една инертност. Хората отвикват да разсъждават трезво и не осъзнават, че твърде често църковността ни профанизира духовното и сакралното. В този контекст ми се струва, че ще е същинска профанация да се иска от всички български медици да изприказват формално някакъв си молитвен текст. Изненадан съм от факта, че свето-Пловдивският кириарх споменава за т.н. "Символ на вярата". Колко от присъстващите на кръщавка го знаят и разбират какво казва този символ? Не смята ли митрополит Николай, че е срамно за епископата да е съучастник на една масова профанация със свещените текстове? Колко кръстници не могат дори да прочетат този Символ на вярата, а за някаква вяра е смехотворно дори да се говори. Искам да вярвам, че все още има хора, които са способни да осъзнаят, че не всички медици са християни и че не всички формално кръстени са действителни християни. Не разбирам защо митрополит пропагандира чужди на християнството идеи като магичното действие на думите. Коя е гаранцията, че кръстените медици ще произнесат новата религиозна клетва с християнско самосъзнание? А каква клетва ще дават друговерците? В някои книги, които друговерците смятат за свои свещени, има призив да се убиват неверниците, т.е. онези, които не изповядват техните религиозни разбирания. Ако всеки лекар ще се ръководи от своите си религиозни убеждения, то недай Бог сред медиците да се намерят сатанисти. Ако Църквата беше построила свои болници, то нека изисква от своите си ведомствени лекари религиозни клетви. Засега Българската църква няма дори един старчески дом за умиращите в бедност свещенослужители. Само един професор сподели публично смущението си, че починал софийски свещеник, бивш свещенослужител в патриаршеската катедрала и бивш преподавател в семинарията, беше хвърлен като мърша, защото дъщерите му се отказали от баща си. Нито една владишка съвест не бе смутена от скандалния случай.Трудно ми е да осмисля ангажимента на авторитетни духовници в лекомислени брътвежи. Същата работа е и с искането в училище да се изучава вероучение. Отново ще подчертая прескромното си мнение, че лично аз съм категорично против днешното държавно училище да се ангажира с християнизацията на децата. Ако семействата не са християнски, напразно е да се търси насила хубост. Христианизацията е дълг на владиците, ако все още някой сред тях мисли да е реален апостолски приемник. За момента не виждам нито един митрополит да е излязал с някаква катехизаторска програма и намирам този немаловажен факт за същински позор. При положение, че нито един митрополит не более за елементарното ограмотяване на кръщаващите се, намирам искането на Синода за скандално или позор на позорите. Синодът няма дори действащо издателство или комисия, санкционираща изданията с православно съдържание. Всеки е свободен да издава от името на Православието каквото си пожелае, защото Синодът не е способен да се организира. За толкова години демокрация и свобода на слово и печат, Синодът се оказа неспособен да издаде учебници за двете си семинарии. Ако нивото е пословично ниско, то обяснимо е защо няма кандидати да се учат в учебни заведения без съвременни учебници. Синодът иска от държавата да й ограмоти бъдещите богомолци, но няма способен нито в Синода, нито в обкръженията на маститите владици, който да предложи учебник за илюзорното вероучение в училищата. Не по-малко важен е въпросът кой ще обучава децата на вяра и благочестие? Критският събор беше много важен тест за роавносметка. Лично аз приветствам безрезервно синодалното решение да не участва в критската авантюра, както и единогласното синодално решение да не се признаят съборни решения. Трагедията е, че нито един университетски богослов не подкрепи Синода. Богословстващ поп и шепа богословстващи университетски преподаватели въстанаха срещу синодалното решение и подеха същинска духовна война срещу решението на Сливенския епархийски съвет по отношение на смесените бракове. И тези университетски богослови готвят бъдещата неграмотна иерархия и още по-неграмотен клир. Остава всеки трезво мислещ да медитира що за студенти, възпитаници на богоборците ще обучават децата на религия и благочестие. С това обаче проблемите не се изчерпват. По конституция, Църквата е отделена от държавата и затова не мисля, че е задължение на държавното училище да върши работата на банкетиращи владици и на попове, размахващи от сутрин до вечер кадилници. Ако Синодът на БПЦ-БП наложи искането си в държавните училища да се преподава религия, това означава, че държавата ще трябва да осигури преподаватели и за другите вероизповедания. Аз не съм убеден, че това ще даде количество и качество на християнското присъствие в България, но с положителност ще се наложи ислямът и всевъзможните секти. В Белгия съществува практика в училищата да има часове по религия, но аз не съм забелязал това да е дало някакви резултати за православните храмове, нито пък за римо-католическите. Напротив! Ислямът пуска несравнимо по-здрави корени от формалното християнство. Точно това ще стане и в България. Когато семинариите нямат учебници, когато владиците са неспособни да си катехизират кръщаващите се и молещи се в храмовете, тяхна работа ли е да халюцинират за клетвата на медиците?!
|
За клетвата на българските медици
