|
Първият Адам се възгордява, отпада от Бога, помрачава образа у себе си, загубва непосредственото си общение с Твореца. Вторият, новият Адам не се възползва от ситуацията на земята като единосъщен и равен с Бога; чрез пребиваването Си на земята Той не се стреми да се въздига. Обратно, Той отхвърля славата, приема всичко, което подобава на образ на раб, за което действително е възвеличен. Пътят на Иисус Христос новия Адам, се простира в противоположна посока на пътя на първия Адам. Въплътилият се Бог е унизен [презрян, отхвърлен], за да бъде въздигнат [ставайки Съвършения Назорей],"най-прекрасният от синовете човечески" (Пс. 44:3)].
"З а_т о в а Аз ще Му дам дял между великите, и със силните плячка ще дели, задето душата Си на смърт [доброволно] предаде [подчинявайки човешката Си воля на Божествената всецяло и всечестно до смърт, и то смърт кръстна, заради нас, човеците, заради нашето спасение] , и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай."
Свещ. Димитър Ангелов Димитров:
(Лука 22:32) «Аз се молих за тебе.»
Когато вършим нещо,всички знаем как се подобрява работата ни ,ако някой ни похвали,окуражи и вдъхнови,че сме на прав път и вършим делото добре.Сменяваме си местоработата и там ни искат препоръка ,някой да ходатайствува за нас,за да ни приемат.
Нека се убедим колко насърчителна е мисълта за непрекъснатото ходатайство на Изкупителя Иисуса Христа за нас. Когато се молим, Той се застъпва за нас, а когато не се молим, Той се застъпва за нашата кауза за нашето дело и Неговите молитви ни запазват от видими и невидими опасности.
Да обърнем внимание на думите на утеха, адресирани към Свети Апостол Петър—«Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито, но..."—но какво? "Но ти се моли за себе си"? Това би било добър съвет, но не това са думите на Господа Иисуса Христа.--
Също така думите Му не били: "Но Аз ще те държа буден и така ще бъдеш предпазен."Това би било голямо благословение. Не, Спасителят казва: "Но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра."
Ние не знаем достатъчно за това, което дължим на молитвите на нашия Спасител и Господ.Един ден, когато вече ще сме в небето, като погледнем назад към начина, по който Господ нашият Бог ни е водил, как ли ще хвалим Онзи, Който пред вечния трон е поправил злото, което сатаната е нанесъл на земята.
Как ли ще Му благодарим за това, че е оставил Своя мир и ден и нощ е показвал раните на ръцете Си пред Отца и е носил първосвещеническия нагръдник, върху който са изписани имената ни!
Още преди Деница да пренесе своя бунт на земята, Господ Иисус го е (вмъкването е мое) и е принесъл молбата Си за нас пред Отца в небето. Милостта изпреварила злобата. Забележете,Господ Иисус не казва: "сатаната ви преся и затова сега се моля," а сатаната искаше да ви пресее като жито." Той познава добре желанията на сатаната и ги предовратява още в самият им замисъл.
Господ Иисус не казва и: "Но Аз исках да се моля за тебе." Не, истината е: "Аз се молих за тебе—вече съм го направил. Бях в съда и вече се застъпих за тебе още преди да ти бъде отправено обвинението."
Господи Иисусе Христе, каква утеха има в това, че Ти се застъпваш за нас и ни пазиш от нашите невидими врагове, неутрализираш техните мини и ни разкриваш засадите им. Това е повод за радост, благодарност, надежда, и увереност.
Редактирано от tri-9084 на 12.01.17 09:37.
|