Пак искам да уточня.

Ако реално съществува, Бог е такъв, какъвто е. Той не е нито нашата представа за него, нито нашите дефиниции, нито нечие насаждано желание какъв трябвало да бъде.

В този контекст, защо Бог трябва да е идеален според нечии представи? Защо трябва да е непогрешим? Защо Той да не знае нещо е унижение? Според кого е унижение? Ма спрете се с квалификациите де...

Защо трябва да се философства по неща, които от никъде не идват - за няколко свободи, няколко природи и прочие измишлизми? Кому ще стане по-леко от това, ако застопори някаква цифра, на която други да се кланят: 2, 5, 50? Нима ще разбере с това нещо повече за Него или ще се доближи повече? О, човешка суета...

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!