|
(Деян Енев)
С кое да започна за дядо Назарий? С моите две срещи с него? За да покажа, че и аз съм го виждал, че и аз го познавах? Не. Ще започна с важното.
Излезе първата книга за стареца Назарий, пет години след смъртта му. Заглавието й е „Срещи със стареца Назарий”. Съставител на животоописанието е Велизар Пейков, дългогодишно духовно чедо на стареца. Богословски редактор е свещеник Илия Христов. Издател е „Православна библиотека Тавор” при храм „Св. Пр. Иеремия”, с. Рударци, наследник на онова легендарно вече издателство „Тавор”, което ни поднесе първите православни четива навремето, в началото и средата на 90-те години на миналия век.
Ето как нещата си идват на мястото. Лично мен много ме радва фактът, че книгата излиза тъкмо в това издателство.
Но нека да дадем думата на свещеник Илия Христов:
Книгата „Срещи със стареца Назарий” е поредното издание на „Православна библиотека ТАВОР”, с което се надяваме че ще зарадваме българския православен читател в навечерието на Рождественските празници. Тя представлява богато илюстрирано жизнеописание, съставено изцяло по спомени на духовни чеда на архимандрит Назарий, дългогодишен игумен на Кокалянския манастир „Св. арх. Михаил”, представил се в Господа на 09.06.2011 г. Макар и благодатното му служение да премина близо до София, той бе известен и далеч извън Софийска епархия защото, докато беше в силите си, не отказваше духовна грижа и съвет на всеки, който похлопа на манастирските порти. Книгата няма нито богословски, нито биографично-изследователски, а още по-малко агиологични претенции, тъй като за духовник като него тепърва ще се пише. Основната й цел е да запази живият спомен за любимият на всички ни „дядо Назарий”. Разказите са непосредствени и най-често искрено емоционални, а биографичните данни са разказани от самия него. И това е най-ценната й страна, защото са живи и неподправени свидетелства. Предоставени са от най-различни хора с разнообразен социален статус, образование и професия, които съзнателно остават анонимни, за да се запази само и единствено живото присъствие на стареца. Гаранция за истинността им е съставителят на книгата Велизар Пейков, дългогодишно духовно чадо на архимандрит Назарий, който познава лично всеки от споделилите спомените си. Всички ние, които бяхме близо до него, го преживявахме като по-близък от кръвен роднина и обяснима ще е ревността най-вече на тези, които под неговото духовно ръководство приеха монашество или свещенство, ако не намерят в нея своите преживявания, защото дядото умееше да говори с всеки според потребностите му. Ние най-искрено ги умоляваме за снизходителност и се обръщаме към тях призовавайки ги, да принесат и те своя дял от висотата на духовното си общение със стареца, за да запазим в пълнота спомена за него! Както казахме в началото, за неговата личност тепърва ще се пише и говори, и ние искрено се надяваме, че със скромния си труд, полагаме само началото за това…
Отец Илия наистина казва най-важното за книгата. Тя е запазила солта на живото общуване със стареца, който, по мнението на мнозина от познаващите го добре, включително и висши духовници, по благодатта на пастирските си дарби, би могъл да се сравни с просиялия по същото време в Гърция св. Паисий Светогорец.
Обемът на книгата е 290 страници, от тях 16 пълноцветни. Богато илюстрована е с 89 чернобели и 27 цветни снимки.
Книгата вече може да бъде намерена в книжарниците на столичните храмове „Покров Богородичен”, „Св. Параскева”, „Рождество Богородично”, „Св. Петка Самарджийска”, в Кокалянския манастир „Св. Архангел Михаил” и Драгалевския манастир „Успение Богородично” както и в книжарниците „Къща за птици”, „Лествица”, „Български книжници”.
В храм „Св. Параскева” свещите се продават в стъклена кабинка в самия храм. През последните дни по Рождество два пъти имах път натам. Първия път видях, че книгата вече е изложена на стъклото и се зарадвах. Втория път книгата обаче я нямаше. Имате ли „Срещи със стареца Назарий”, попитах свещарката, немлада жена, облечена в черно. Вече продадохме няколко бройки, отвърна ми тя, имаме в склада, след празниците веднага ще заредим пак. Много хубава книга!
Понякога щастливият път на една книга може да започне от ето такива думи на една най-обикновена свещарка сред безименния сонм най-обикновени, облечени в тъмно женици, които продават свещи по нашите църкви.
Защото това наистина е хубава книга, написана на жив, обикновен, но и църковно издържан език. Тя, убеден съм, ще може да послужи като здрав фундамент за следващите книги за дядо Назарий, които, тухла по тухла, неизбежно ще доведат до истинското му прославление, защото „Не може се укри град, който стои навръх планина” (Мат. 5:14)
В You Tube има едно половинчасово филмче за дядо Назарий. Вътре освен словото на митрополит Натанаил след опелото на архимандрит Назарий в църквата на Кокалянския манастир, заснето от Любомир Върбанов, има включени и безценни любителски кадри на живия старец, ето го, застанал на пътеката в двора на манастира, с накриво закопчаната черна жилетка върху расото, с неподстриганата, бяла като памук брада до средата на гърдите, с ниско нахлупената на челото чак до веждите шапка, как посреща госта си и край очите му се събират топли светли бръчици. Ето, този образ го има разтворен в книгата и затова за мен тя е навременна, ценна и необходима. Когато вече го няма, да го видим от живите по-жив.
Два пъти го видях. Единия път беше на Богоявление, през 2001 г. Бях с фотографа на в. „Сега” Велислав Николов и ето каква дописка написах към снимката, която излезе на следващия ден във вестника.
6-годишно момче извади кръста в Кокалянския манастир
Малкият Павел целува ръка на отец Назарий, игумен на Кокалянския манастир „Св. Архангел Михаил“. Миг преди това с помощта на баща си Иван Иванов той пръв успя да извади хвърления на Богоявление кръст. Ритуалът бе извършен в закътан в гънките на Плана планина вир пред погледите на 50 богомолци, пристигнали тук след едночасово изкачване по стръмната хлъзгава пътека.
Спомням си, момченцето нещо беше болно и по милостта на игумена, а то значи, по Божията милост, на него му беше дадено да извади кръста.
Другата ми среща беше след няколко години, на някакъв голям църковен празник. Мина службата, времето беше топло, ласкаво, хората се пръснаха в двора на манастира, мнозина познаваха дядото и си говореха с него, аз издебнах, когато за миг остана сам и също се приближих. Той седеше на пейката, коленичих до него, целунах му ръка и се опитах да кажа нещо. Но от устата ми не излезе никакъв звук. Бях онемял. Притесних се, направих отново опит да кажа нещо и пак същото. Дядо Назарий ме гледаше спокойно, после ме погали по лакътя три пъти и три пъти повтори: Идвай тук, в манастира, идвай тук, в манастира, идвай тук, в манастира.
Това бяха двете ми срещи с дядо Назарий. И когато сега го виждам от живите по-жив вътре в книгата, това като че ли изкупва и част от моя дълг, защото благодарение на книгата, сякаш и аз още десетки пъти успях да се изкача по стръмната, камениста или постлана с хлъзгава шума пътечка до портите на манастира и сякаш успях да спазя, благодарение на думите на другите в книгата, съвета му към мен.
Който, инак, в живота, не успях да спазя
|
Дядо Назарий
()
