|
Наскоро попаднах този текст, и ми се стори подходящо четиво за постите:
Преподобният Макарий Египетски разказва следното:
Когато пристигнах в Кoнстантинопол, ме обхвана желание да опозная града. И така, разхождайки се из някакъв квартал (съвестта ми тук е свидетел, че всичко, което разказвам сега, е самата истина), виждам чрез очите на ума си (т.е. с духовните си очи, б.пр.), които Господ Бог ми дари, за да проумявам Неговите чудеса, виждам някакъв човек, приличащ на евнух, да стои пред един дом на блудници. Той изглеждаше толкова притеснен, че бе закрил с длани своето лице и така жално стенеше, че сякаш и небето застена заедно с него.
Аз се приближих и го запитах:
– Каква е причината за този плач и притеснение? И защо не се махнеш от тук, от този дом на блудници и нечестиви жени? Отговори ми, моля те, защото много ме съкрушава твоят плач!
И той ми отговори:
– Що се отнася до моята природа, славни рабе Божи, аз съм ангел – както знаеш, всички християни от часа на своето кръщение получават от Бога и по един ангел-пазител, за тяхна защита и закрила. А човекът, на когото аз съм ангел-пазител, сега е тук вътре и аз много жалея, както виждаш, като го гледам да върши беззаконие и разпътство с тази блудница. И как да не плача, като виждам как Божият образ се заличава в толкова дълбок мрак?
Казвам му тогава:
– А защо не го посъветваш и не го поучиш да избяга от мрака на този грях?
И Ангелът ми отговори:
– Защото нямам възможността да го доближа, тъй като от момента, в който започне да върши греха, той става роб на демоните и аз нямам повече никаква власт над него.
Тогава аз отново го питам:
– Откъде става ясно, че нямаш никаква власт над него, след като Бог ти го е поверил?
Ангелът ми отговори:
– Бог наш, Който е благ и човеколюбив, е направил човека самовластен и го е оставил да върви по пътя, който му се харесва, след като първо му е посочил и двата пътя, т.е. тесния и широкия. И разбира се, след като му е посочил и края на всеки един от двата пътя – тоест, че напредването по тесния и скръбен път преминава през временни страдания, но отвежда в безкрайния през всички бъдни векове отдих, а пък широкият – във вечния пъкъл, в геенския огън и във всякакви други наказания. Затова какъв повече съвет да дам аз на моя човек, когото Бог ми е поверил да закрилям? Без друго Сам Господ Бог наш Иисус Христос, Синът на живия Бог, съветва и поучава всички да не участват в срамни неща. Но твърде рядко някой се вслушва в Божиите думи.
Аз отново питам:
– А защо тогава с плач вдигаш ръце към небесата?
Ангелът ми отвръща:
– Виждам как демони са го наобиколили и го държат. Едни пеят, а други се смеят доволни. Затова с плач и вик издигнах ръцете си в молитва към Бога, за да избави Той творението Си от демоните. И да ми даде един ден да се зарадвам с неговото покаяние и отвръщането от делата му в неговата изповед. И да ме удостои да предам душата му, след изповед и покаяние, безукоризнена и чиста в Господа, без никаква обремененост, в ръцете на Божията благост.
И като ми каза това, ангелът стана невидим и изчезна от погледа ми. Та казвам ви, братя мои, със сигурност узнах, че няма по-нечист грях от блудството и прелюбодейството и от онзи на проклетия Содом. И ако този, който се увлича по тези страсти, пожелае да се покае, Бог го посреща с повече и по-голяма топлота от всички други грешници, защото страстта бива по наш избор, но дяволът чрезмерно я намножава чрез дразненията. И ако някой поиска да се освободи от тези страсти, може да го направи чрез бдение и въздържание.
Макарий Египетски, Деяния
Източник: Църковен вестник, брой 21, 2016 г.
Редактирано от nabludatell42 на 23.11.16 14:33.
|
Авва Макарий и Ангелът-пазител
()
