Голям проблем има, защото твърдението е, че са наказани защото вече не са малоумници.
В същото време текстовете говорятединствено в полза на Премъдростта и против малоумието.

1. Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба,
2. закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си;
3. проводи слугите си да възвестят от градските височини:
4. "който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза:
5. "дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила;
6. оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума.

21. За малоумен глупостта е радост, а разумен човек ходи по правия път."
и т.н.

Така, че недоразумението произтича от края на притчата - тука не са се постарали достатъчно. Онова, което отдалечава човека от Бога е този плод, а не капризите на Бог, който се е нацупил за едно нищо и половина, та решил да се дистанцира от човека - и това отдалечаване е от гледна точка само на човешкото възприятие, което е замъглено от този плод, но от гледна точка на Бог, дистанция няма, Бог вижда всичко, тогава защо пита "где си Адаме", нима някой може да се скрие от погледа на Бог .... и то не къде да е, а в райската градина. Човекът пак е с Бог и сега е сближен с Него, но просто не Го вижда или по- точно не разбира, че това, което вижда е Бог - за това в исляма, а и не само, се казва, че "Бог е по- близо до теб от вената на шията ти". Той е тук - не някъде там. И е тук още сега, а не че ще дойде след някакъв период от време. Всеки, който е открил Бог разбира, че всъщност никога не Го е губил - през цялото време е бил с теб. В будизма има подобна приказка: просветлението, което ще откриеш на върха на хълма, на който си отишъл да медитираш, е онова, което ще си донесъл със себе си.

Интересна посока на съждението. Трябва да помисля повече по въпроса.

Имам да чета и пуснатото от Прокимен.

До после.