Противоречието в тази притча се поражда от финала й - притчата е фундаментална, всъщност никога не съм чел по значима притча от тази, има много измерения в нея, но онова с което абсолютно не съм съгласен е начина, по който приключва. Както споменах, последствието от плодът е обобщено казано психологическо - плодът е забранен, заради негативното влияние в/у възприятието ни.

Но придържайки се стриктно по притчата, излиза, че последствието е всъщност решението на Бог т.е. той ги изгонва от градината, а не че последствието е от самия плод, не е естествено следствие, като да речем ял си отровни гъби и умираш, а не че някой е решил да те убие, защото си ял от тези гъби. Или с други думи, въпросът е - какво толкова го бърка Бог да ядът от това дърво? Какъв му е проблема, че познали доброто и злото? Нали - проблема се оказва, че не е в самия човек, проблема е всъщност на Бог, Той има проблем с това, че човека е ял от плода. И единствения смислен и обоснован отговор на този въпрос изглежда е написан пак в тази притча - за да не станат, като него, да не станат богове. Един вид - пази си трона човека. От където пък, стигаме до заключението, че всъщност Бог е една скръндза, а змията е благодетеля на човечеството.

Така, че недоразумението произтича от края на притчата - тука не са се постарали достатъчно. Онова, което отдалечава човека от Бога е този плод, а не капризите на Бог, който се е нацупил за едно нищо и половина, та решил да се дистанцира от човека - и това отдалечаване е от гледна точка само на човешкото възприятие, което е замъглено от този плод, но от гледна точка на Бог, дистанция няма, Бог вижда всичко, тогава защо пита "где си Адаме", нима някой може да се скрие от погледа на Бог .... и то не къде да е, а в райската градина. Човекът пак е с Бог и сега е сближен с Него, но просто не Го вижда или по- точно не разбира, че това, което вижда е Бог - за това в исляма, а и не само, се казва, че "Бог е по- близо до теб от вената на шията ти". Той е тук - не някъде там. И е тук още сега, а не че ще дойде след някакъв период от време. Всеки, който е открил Бог разбира, че всъщност никога не Го е губил - през цялото време е бил с теб. В будизма има подобна приказка: просветлението, което ще откриеш на върха на хълма, на който си отишъл да медитираш, е онова, което ще си донесъл със себе си.

Но разбира се - всичко това при положение, че променяме края на притчата. А като не искат - да се обосновават християните, щом смятат, че могат, аз до сега не съм срещал смислена аргументация по въпроса, както и да го тълкуват, все излиза, че Бог е дърта пинтия, а змията е наш човек. Религиозните така и не разбраха, че без адаптивност, няма как да стане - написано нещо, някъде, преди хиляди години, така остава до края на света .... което е просто нелепо. Науката защо претърпява развитие - защото, като открие своя грешка или някакъв пропуск, съответно внася корекции, нещо което за религиите, е абсолютно недопустимо и защо, защото те винаги са съвършенно прави, Библията (или която е свещената книга на вярващите) е абсолютно и съвършенно вярна .... е, като е недопустимо и като е вярна, ставайте за резил тогава.