В едемската градина нали е нямало смърт? Никой не е умирал. Тоест живяли са вечно, изначално, по конструкция, все едно са вече яли от това дърво. След като живееш вечно, няма значение дали ще ядеш от дърво, което ще те направи да живееш вечно. Което е и едно противоречие в приказката, свързано с последващите изказани опасения.

Излиза, че след като сме яли от дървото на познанието, сме станали богове, поне според приказката. Но някак не сме били богове, още много неща не сме можели, пък и не сме се възпротивили като богове. Което ни води до заключението, че още много различни дървета е имало там с полезни качества. И дървото на познанието е било ключово за тяхната по-нататъшна употреба.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!