В една корпорация, Съветът на директорите избира изпълнителен директор, когото упълномощава да сключва договори и да подписва документи, естествено, при съгласуване на това със Съвета. Самият Съвет дава насоки и упражнява контрол, но той делегира права на изпълняваият и подписващият. Защото самият съвет не може да подписвва, по чисто физически причини - няма единен подпис. Ако директорът подпише нещо, което не е одобрено, той може да бъде наказан.

Същото е при Синода - той упълномощава представител, който го представлява, прокарва и защитава неговата политика на съборните заседания, и подписва документиите накрая, задължаващи самият Синод. Да, последната дума е на Синода, след 50 години умуване какво да се прави, да разреши на преддставителя си подписването на окончателните документи.

В процедурата на самият Събор няма условие за ратификация на решенията, т.е. последващо одобрение от Синодите, за да влезат в сила. Подписал си - съгласил си се. Да си го мислил преди това. Толкова много време си имал

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите