Дискусията, е: "Средство за изясняване на спорни въпроси и за постигане на съгласие между хора с различни позиции."
След като налице имаме корекции в резултата, т.е. постигнато съгласие, демек постигнати промени, значи имаме точно реализирана дискусия.
И дискусията, и полемиката, визират различни черти на диалога. Смисловата разлика между дискусия и нейните синоними: препирня, спор, полемика, е следната. Дискусията може да се изроди в различни форми на спор: дебат или полемика, но тя изначално е рзлична от тези форми. Те се проявяват, когато не са достатъчни аргументите и на двете страни. Но при настоящият регламент - вземане на решение с пълно мнозинство - една от страните е длъжна да убеди с аргументите си всички останали. Ако тя не го стори, това не превръща дискусията в спор, нали? Само показва, че аргументите са слаби, докато регламентът, с който са се съгласили всички, трябва да бъде спазен. Може и друг вариант, че другите нещо се инатят, което обаче пак трябва да се докаже - пак чрез аргументи. И което няма смисъл при такъв регламент - той разчита на мнозинството, че то е по-мъдро от малцинството. Но поне БПЦ да се беше опитала, ама тя и от това се уплаши. Празни приказки за конспирацията на Фенер и подобни не вървят обаче, те могат само за простата маса само да минат.
БПЦ реално се жалва от това, че се е съгласила с такъв регламент, и от това, че иска да постигне нещо заобикаляйки регламента, а регламента и пречел.
Какво по същество?
Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!
|