"Още на 13 февруари 2015г. св. Синод на БПЦ е изпратил на секретариата своите забележки и корекции по най-оспорваната Тема: Отношението на православната църква с останалия християнски свят. След това са питали неколкократно, защо не се вземат под внимание."

Каква е договорката за вземане на решение? С консенсус. Одобрила ли е на предсъборните срещи тази договорка БПЦ? Одобрила я е, и това е станало доста преди крайното подписване. Означава ли "консенсус", че всяка претенция на отделна църлква може да бъде задоволена? Да или не? Ако е не, какъв е проблемът тогава? БПЦ да бе отишла на събора, и в дискусиите да бе защитила с аргументи (ако ги има изобщо) исканията си, както направиха другите. Тя с какво е по-по-най- между православните църкви, че изисква изключения за себе си? И да изпада в някакви неуместни опити да предсказва бъдещето: "нямало да и приемат исканията, щото нямало да може да се правят поправки в документите". Което се оказа кьор фишек накрая, опит за хвърляне на прах в очите.

След подписване на съгласието за събора всички предложения и забележки на църквите се предоставиха за обсъждане на събора. Нашата ако е очаквала преди това точно нейното искане да се приеме, явно не е била наясно за какво става дума.

Самият факт, че се отказа без време дори да защити в дискусия исканията си, показва страх от общение, страх от съборността.

Опитваш се да защитиш незащитимото...

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!