Кое трябва да доказвам? Че преди събори има една последна, окончателна договорка преди той да се проведе? Или вие си мислите, че трябва да има процедура "подписи до безкрай"? Естествено че подписите през януари са окончателно споразумение за провеждането на събора. Ако се очакваше да има още някакво уточняващо събиране, и тогава да има окончателна договорка за събор, това щеше да е ясно още тогава. Подписът означава съгласие да се проведе събора, съгласие да се участва с него, съгласие с процедурата която ще се спазва, съгласие с проектодокументите. Ако някой се е надявал на допълнителни пазарлъци, явно не е разбрал какво подписва. Но това си е за негова сметка, както се и видя накрая.

Нормалната юридическа практика изисква - като се договорим нещо, да спазваме договорката. Безсмислено е да се договаря каквото и да било, ако след това няма да се спазва договорът. Това, напълно естественно, важи и за Църквата, и между църквите. Иначе никой няма да използва механизма на съвещания, събори, конференции и прочие, ако двете страни не се задължават да спазват постигнатите договорки. Тази юридическа практика идва още от предисторичческо време. В Библията е цитирана една от първите юридически договорки - Бог разрешава на Адам и Ева свободно да живеят в райската градина, в замяна на задължението да не ядат от дървото на познанието, и те приемат. Тук и устната договорка е еквивалентна на подпис. И виждаме, че нарушенията на такива договори водят до влошаване на отношенията между страните. Имаш договорка - задължил си се да я спазваш. Това е нормалната юридическа практика, не нещо сложно и засукано. Църквата не е и не може да бъде извън това.

От тук възникват и морални императиви, като честност, лоялност. Честен си, ако спазваш това за което си се договорил. Та, да се върнем на въпроса - аз какво плюя ей така, за спорта? Пропуснал съм някой честен, който спазва договорките с които се е съгласил, и съм го оплюл?

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!