Ами св. Синод е трябвало да разглежда каквото е имало за разглеждане преди окончателният подпис през януари. Повече от 50 години са му дадени да разглежда и да се куми. Ако той се е сетил да разглежда след като вече се е съгласил за събора и с документите му чрез подписа си, късно е либе за китка, както казва народът. Подписът през януари е решаващ - окончателен, както и за всички други подписали се.

Нормалната юридическа практика изисква ти да си сигурен в момента когато подписваш, а не първо да подпишеш, а чак после да решаваш дали е трябвало да го правиш. Това последното е някаква форма на йезуитско политиканстване. Ратификацията на съборният документ става с поставянето на подписите, а не както за някои неща в Европейския съюз, първо се приема решение (без подписи) и после се ратифицира от всеки от парламентите. А руската църква не може да ни е за пример. Тя си има собствена паничка, в която ние не гледаме.

Но времето вече показва кой къде се позиционира.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!