Разбрах го. И за това питам, чие е крайното решение за участието в Събора, подписано през януари? Ако е на Синода, не схващам ти какво защитаваш? Съборът няма единен подпис, той винаги работи чрез упълномощен, пък бил той и самият патриарх.

Ако мен ме упълномощятт нещо да подпиша, подписът ми ще задължи организацията която представлявам и която ме е упълномощила. Ако аз съм сбъркал, това става видно веднага, и моята грешка може (и трябва!) да се поправи, това е процедурна история. Но ако доста по-късно тази организация се отметне от решенията си, тя ще е виновната, не аз, защото юридически тя се е съгласила с това което съм подписал към момента на подписването. Ако някой е сбъркал при подписването през януари, що никой гък не каза тогава? И ако има виновен за нередно подписване, защо той не е обявен и наказан? Да се прикрива конкретен виновник (а трябва да има такъв, нали има подписи), а да се вменява някаква лукавост на други, че са прокарали неизгодно за БПЦ решение? Още тук издишат нещата. Тука няма как да се скрие Синодът. Забележи, в случая не става дума за някаква инцидентна договорка, а за процес, продължил над 50 години. Всяка стъпка е трябвало да бъде одобрена - от КОЙ? Последният подпис е само обобщение на резултат, той е най-маловажният. Да е спал Синодът през цялото време и да не е знаел какво се случва, а някой друг да е отговорен? Кой ще го повярва това? Така че ако не е Синодът взел решение за подписване, каквато теза се опитваш да защитаваш, КОЙ? Немощни оправдания...

Не се опитвам нищо да оправдавам аз, любопитно ми е до какви извъртания може да се достигне като се защитава незащитимото. Не аз, ти защитаваш статукво, нали? Никой не е виновен, нищо не се е случило, лошите са отвън...

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!