С риск да предизвикам свещения гняв на някого, ще направя паралел с думите на апостол Павел:
5. Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци), –
6. ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него.
Не е ли тук същото? Макар да има само по име църкви, но ние имаме Една Църква. От доста време си го мисля това, защото наистина се вдигна шум за думата църкви. И другото, с което не съм съвсем съгласна, макар да съм нищо и никаква мирянка, е определението "да се завърнат чрез покаяние". Тя асоциира с притчата за блудния син, а в нея се говори за нравствени грехове. Ереста е грях на ума и се изисква не връщане, а обръщане, което става за миг и има паралел не с блудния син, а с благоразумния разбойник. С други думи, ако се каже на еретиците, че за да се присъединят към Църквата (с главно ц), трябва да се отрекат от заблудите си, не една по една, което изисква време, а от всички наведнъж и не чрез покаяние, а чрез вяра, тогава мисля, че ще е богословски коректно.