"Съществуват и сега родолюбиви българи - онези истински патриоти, които са готови да положат душата си за "тази корумпирана бюрократична държава". "

Дали? Дали корумпираната държава е държавата, за която са се борили патриоти като Левски и Ботев? Дали това е би идеалът, който ги е вдъхновил? Не, нали?


"Защото освен общоприетата представа за корупция, в дълбоката си същност тя е "продажничество, поквара, разложение, падение, поквареност, развала, деморализация, влошаване, израждане. . ." (Не си го измислям, това са синонимите от Тълковния речник)."

Точно така. Дали това е идеалът за държава, за която си струва да се пожертва човек?


"Всички ние се продаваме, като лицемерим Всички падаме, покваряваме се, разлагме се, израждаме се (особено напоследък). . . служейки на злото. Защото всичко това намира почва и в нашите души в една или друга степен. Така че, по-добре да не се опитваме да съдим другите. "

Значи прав е бил бай Ганю, "всички са маскари". При това положение струва ли си изобщо да се борим за нещо? Ако ние не съдим, вечно ще си гнием в такава държава. Ще сме си я заслужили. Да не съдим в случая е еквивалентно да сме съгласни със статуквото. В случая много ясно проличава, че някои религиозни препоръки са в пълно съзвучие със запазването на властта на управляващите и богатите.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!